ЗНАЕТЕ ЛИ,ЧЕ.... КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ОБЩИНА ТРОЯН

Сгряха ми душата, поклон!

Вчерашният ден  – 29 април  2017 –  бе изпълнен с много емоции. Почетохме паметта на загиналите от 34-ти троянски пехотен полк в Дойранската битка. Както в църквата,така и в обновения Мемориален комплекс на „Вила Ванна“

Сутринта още в църквата ме развълнува една жена. Като ме видя, че снимам дойде при мен и ми показа един портрет на млад мъж и каза през сълзи:
„Това е дядо ми, загива на 10 май 1017 г. в сраженията при Дойран. Угасва като свещичка и оставя сама вдовица, баба ми – тогава на 25 години, с две малки дечица на 5 и на 3 години. Само тя си знае как ги е отгледала и какво е преживяла.
Запаметих това като снимка в главата  и реши да я потърся по-късно. За да разкаже повече. И веднага си припомних за моя вуйчо, когото не познавам, но имам портрет като офицер. И той е загинал млад , но в Дравската епопея (1946 година). И си спомних как мама  разказваше за него  и плачеше. Само на 22 години. Поручик Лозьо Лозов…Победата в 14 дневните боеве е извоювана с цената на 6 850 убити, ранени и безследно изчезнали. Загубите на немците възлизат на 7500 убити.
Станка Гачева след панихидата отиде при Величкий епископ Сионий и отец Марин. Повтори същите думи. И двамата се развълнуваха. След това тя се включи в литийното шествие с портрета в ръка.
На края на възпоменателното тържество тя и сестра й, поднесоха цветя  на паметника, но от другата страна. Този факт ми направи ми впечатление и  отидох да ги снимам. Отново през сълзи тя ми каза:

Десетият отгоре надолу, това е той….

Сгряха ми душата, поклон!“
Поканих я да седнем и да ми разкаже повече.
Казвам се Станка Гачева и съм от Троян , но живея в Плевен. А това до мен е братовчед ми Илиян Гачев, той живее тук. Дойдохме със сестра ми(тя е в София)Научихме  от медиите ,че в Троян ще почетат загиналите от 34-ти троянски полк. Много съм развълнувана. Толкова много исках…Днес му бе  погребението…Искам специално да поздравя организаторите на този празник, сгряха ми душата, поклон!“
  В същото време се появи и д-р Валентина Александрова, депутат от 44-то народно събрание. Станка и  на нея разказа за дядо си, за вълнението от днешния ден. За уважението към организаторите .. Валя присърце взе историята. Развълнува се . Сега очакваме да получим портрета сканиран , за да го предадем като реликва в Музея. В разговорът  разбрахме,че и в Плевен подготвят подобно честване. Защото в тази битка има и загинали от Плевен.
След като си взехме Довиждане с тази жена, дълго време  като ехо ми кънтяха думите й…
Сгряха ми душата, поклон!…
Facebook Comments