ОБЩЕСТВО празник

Честит празник на читалищните дейци от НЧ „Наука“ – Троян

През 1898 г. се учредява комисия за одобрение на книги и вестници и Гергьовден се провъзгласява за дружествен празник, който се отбелязва още на следната година, когато се провъзгласяват и първите почетни членове: митрополит Максим, Иван Т. Попов и Тончо Думанов. Това дружество е предшественик на НЧ „Наука“ – Троян.От тогава до днес всяка година този ден се отбелязва тържествено.

Честит празник ! И още много години да крепите българщината!

Историята разказва:

Идеята за основаване на читалище в Троян донасят отец Матей Преображенски – деец на Търновския революционен комитет, посетил Троян през 1868 г., и Васил Левски, който в 1871 г. основава местния революционен комитет. В своите „Спомени и очерки из българските революционни движения” Минко Ив. Марковски пише: „Обаче и двамата тия тайни агитатори между политическите си проповеди най-много залагаха пред троянчани за усилване на учебното дело и за саморазвитието на гражданите, та да може да се повдигне националният дух у тях. И затуй те подбутнаха някои от по-интелигентните младежи да си основат читалище с цел да може да се сгрупира около него патриотически кружок.” И наистина през 1870 г. в града се основава читалище, чиито първи членове са и основателите на местния революционен комитет: Васил Бочов Попов, Марко Колев Марковски, Васил х. Калчев, Васил Димитров Попов, Минко Ненов Шипковенски, Калчо Ангелов Гайдарски.

Всички те са демократично и революционно настроени млади хора от известни троянски фамилии.

Васил Бочов Попов (1845-1936) е от големия Папазовски род.

Марко Колев Марковски (1849-1908) е една от видните фигури в духовния живот на града. Около него и Васил Бочев се формирало основното ядро на читалището.

Васил х. Калчев (1848-1902) е пето коляно от Балювия род, дошъл през първата половина на 18. век от Охрид. ен син на председателя на Троянския комитет. Деен организатор на народната борба в селата Орешак и Черни Осъм.

Минко Ненов Шипковенски (1852-1878) е  първороден син на Нено Чорбаджи.

Калчо Ангелов Гайдарски (1842-1917) като член на революционния комитет посрещал и укривал в дома си народни дейци и апостоли, взел участие в снабдяването с барут и боеприпаси. Като кмет на града през 1881 г. проявил грижа за регулирането и архитектурното му оформяне, по време на мандата му било изградено първото следоосвобожденско училище в Троян.

Всички те – основателите,  правят и първата вноска в касата на читалището – по една бяла меджидия (4 лв. и 20 ст.). Абонират го за няколко български вестника, купуват първите книги. За съжаление така основаното читалище съществува кратко време. Появяват се противници на читалищното дело и дейността му е прекъсната.

Възобновяването на читалищната дейност обаче става още на следващата 1871 г., когато в Троян за главен учител е назначен Илия Белковски – завършил Пловдивската гимназия, енергичен и интелигентен младеж. Белковски, освен пряката си учителска работа, върши и просветителска работа сред гражданите. Той пръв въвежда четенето на книги – отначало пред учениците в събота след обяд и в неделя, а после  – и пред граждани.

През учебната 1872/1873 г. за учител в Троян е назначен Цвятко Златев – троянец, учил в Одеса. Двамата с Белковски основават библиотека в училището, която се ползва и от учениците, и от гражданите.  През 1872 г. се дава и първото театрално представление в Троян – „Многострадална Геновева”.

Но идват годините 1877–1878, годините на Руско-турската освободителна война, по време на която градът е опожарен от турските башибозуци. В пламъците на пожара изгарят и книгите на библиотеката. След Освобождението троянци са загрижени преди всичко за възстановяването на своите жилища и затова в първите следосвобожденски години читалищна дейност в града няма.

През 1879 г. младите учители Н. Гимиджийски и К. Хасъмски възобновяват неделните четения в старото оцеляло училище в църковния двор, възстановяват и библиотеката.

Следващата учебна година 1880/1881 в Троян за главен учител е назначен завърналият се от Търново Георги Смилов. По негова инициатива читалището не само е възстановено, но изработва за пръв път свой Устав и си избира име – „Развитие”. Смилов установява практиката учениците с песни да честитят сватби и именни дни като по този начин събират подаръци за читалището. Въвежда се и месечен членски внос – 20 стотинки. Читалището (библиотека, читалня и салон за сказки) се премества от училището в кафенето на Хаджи поп Георги – в центъра на града, с оглед на по-голямо посещение от гражданите. Тук след пускане на черква се правят събрания и се изнасят просветни беседи. Пръв помощник на Смилов е учителят Никола Гимиджийски. Смилов обаче напуска града, Гимиджийски става чиновник и дейността на читалище „Развитие” се прекъсва отново. Книгите остават в училището, а събраните парични средства се внасят на съхранение в общината. За дейността на читалище „Развитие” не са запазени никакви архиви или книжа.

До 1885 г. читалището е просъществувало със слаби прояви, въпреки че тогава е започнала и театрална дейност. Към 1887-1888 г. към читалището е образувана театрална трупа, но за твърде кратко време. И тя не е просъществувала.

 

В 1892 г. читалищната дейност в града се възражда благодарение на инициативността на Ганко Семерджиев. Той е роден в Троян  към 1860 година. Завършил е Априловската гимназия в Габрово. Бил е чиновник в София, след това – в Севлиево секретар в окръжното управление. Ганко Семерджиев е радетел за напредъка и просветата на родния си град. Той изпраща лични парични средства на учителя Иван Ст. Памукчиев, с които да се закупят книги, вестници и списания. Наема се дюкянът на Цочо Спасов и така се поставя началото на библиотека „Наука” – първата обществена библиотека в града след Освобождението.

 

Като съобщава за инициативата на Ганко Семерджиев, в.„Време” посочва следните любопитни фааписали 62 членове на библиотека „Наука”, които заплащали по 50 ст. месечна вноска.

Власи Илиев заедно с Димитър Грънчаров по собствена инициатива отиват в Ловеч, за да проучат устройството на тамошното читалище: „Донесохме устав, правилник и други. Пренесохме колкото книги бяха останали в дюкянчето. И стана историческото заседание на 12 септември 1893 г.”

На 12 септември 1893 г. се полагат основите на Народообразователно дружество „Наука”, което обединява библиотека „Наука” и някогашното читалище „Развитие”.

В списъка на основателите на Народообразователно дружество „Наука” са записани имената на: Иван Ст. Памукчиев, избран за негов председател; Власи Илиев – секретар; Стефан П. Икономов – касиер и Калчо В. Гайдарски – библиотекар. На учредителното събрание присъстват 23-ма членове, а протоколът е подписан от: Минко П. Цонковски, Христо М. Попов, Дамян Н. Бонджев, Радю Б. Дренски, Христо Хр. Марков, Ангел В. Таслаков, Бочо Сп. Марковски. Този протокол е първият официален документ на Народообразователно дружество „Наука”. Дейността на новоучреденото дружество обхваща всичко, което е могло да върши едно читалище в онези години – поддържа библиотека; изнасят се сказки, забави, вечеринки, театрални представления; набират се средства за разнообразната културна дейност на дружеството.

 

 

Новоучреденото дружество започва усилена дейност. Още през следващата 1893 г. е приет Правилник за вътрешния ред в читалнята. През месец ноември 1894 г. се открива Народният университет, приема се и се отпечатва Уставът на Дружеството. Според него Настоятелството е длъжно всяка година да дава отчет за състоянието на дружеството. Всяка година трябва да се прави ревизия на сметките и делата. Още на следващата 1895 г. Настоятелството дава първия си отчет.

През 1896 г. се приема Правилник за вътрешния ред на заседанията на дружеството и за пръв път се разиграва лотария от купени предмети. През 1897 г. Министерството на народното просвещение отпуска помощ в размер на 400 лв. и се устройва лотария с дървени предмети.

През 1898 г. се учредява комисия за одобрение на книги и вестници и Гергьовден се провъзгласява за дружествен празник, който се отбелязва още на следната година, когато се провъзгласяват и първите почетни членове: митрополит Максим, Иван Т. Попов и Тончо Думанов.

1900 г. е приет нов устав, а 1901 г. за почетни членове са провъзгласени йеромонах Кирил Данов, подарил 1000 лв. и Найден поп Николов, дарил 60 лева.

През 1902 г. Народообразователното дружество празнува своя 10-годишен юбилей. Членовете му вече наброяват 95. В библиотеката се получават около 30 вестника и толкова списания, а в главната книга са записани 1053 „разни книги”. По това време председател на Настоятелството е Власи Илиев, подпредседател – Цочо Василев, деловодител – Стефан Дренски, касиер – Христо Лингорски, библиотекар – Михаил Койчев.

През 1910 г. Народообразователно дружество „Наука” прави едно „нововъведение” в своята дейност – за пръв път отчетът на Настоятелството се разпространява в печатен вид.

 

В този отчет се съобщава, че за благодетелни членове се провъзгласяват 18 души и 1 сдружение – Абаджийският еснаф, който е подарил на дружеството 200 лева. Също така става ясно, че в началото на 1911 г. членовете на дружеството са 123. В приложената таблица те са разпределени по професия и пол. Прави впечатление, че всички членове са мъже, няма нито една жена. Освен това болшинство имат учителите и чиновниците – съответно 25 и 30 члена.

 

източник-http://tdstancheva.blogspot.bg/2014/11/30.html