ОБЩЕСТВО ОБЩИНА ТРОЯН

Истинският мъж се напива с бутилка вино, но се опиянява и от женския поглед

Преди дни троянецът Христо Ковачев за трети път спечели ловешки конкурс за най-добро домашно вино. Това провокира любопитството ни и в навечерието на празника, когато българите почитат св. Трифон, а напоследък и католическия св. Валентин, разговаряхме с него за това как троянец прави най-доброто вино в региона и извън винарските райони.

Поводът бил най-елементарен. След спор с приятели от полето, които твърдели, че в Троян не може да се прави хубаво вино, Христо започва да купува грозде. Най-добре е да избереш сорта, района и да купиш прясно грозде. И всичко трябва да се прави по учебник. Ако някъде сбъркаш, и виното ще се сбърка. За всяко вино се подбира определен сорт, споделя Христо. И още – за да се получи бяло вино и розе, гроздето трябва да мине през преса, а червеното – през мелачка.

Известният троянски сладкар е завършил  Химикотехнологичен и металургичен университет в София – биотехнологии. Това му помага много в правенето на еликсира, чийто процес трае три месеца. Покрай темата за виното не подминаваме и тази за любовта, за общото и различията между двете.

 

Ето и размислите на майстора винар Христо Ковачев за виното и любовта:

Любовта е като виното и обратното. И виното, и любовта омайват, опиват и правят всичко по-необичайно. Гарантират бурно начало. Ако средата е благоприятна, всичко се развива по план. Имат вкус и мирис. Оставят оттенъци и за вбъдеще, а после вкусът е траен и запомнящ се. Никога не се забравя.

И любовта, и виното си имат мярка. Ако се прекали с виното, на сутринта главата ще се пръсне от болка. Ако се пресоли любовта, се усеща горчивината за дълго време, понякога за цял живот.

Процесът на производство на виното може да се съпостави с митовете за зараждане на любовта. Споделянето на бутилка вино става с приятели. Любовта се случва между двама, които се желаят, харесват, ухажват и обичат. И виното, и любовта оставят трайна следа, където са попаднали. И двете са по-вкусни, ако се споделят с приятеля до теб. Ако отпиваш вино, може и да не гледаш в чашката, то се усеща със сетивата и на вкус, и аромат. Оставя  траен послевкус и ако виното е добро, този аромат не се забравя. Ако любовта е истинска, тя се усеща с  устни и оставя трепетно усещане  и желание за още и още…

Виното си има своето начало и възход, има връх на вкусовите си качества. После започва да губи от плодовите си аромати и накрая или се вкисва или остава в бутилка с колекционерска стойност.

И любовта в началото е бурна. Има тръпка и тя си има връх. Никой не ходи по земята, всичко ти се струва, че е неповторимо. Но след това следва бавно отчуждение и накрая раздяла. И както при виното всяка есен отначало, така и любовта, докато  срещнеш нов приятел. Понякога поради грешки виното бързо се вкисва, не става за пиене. Същото е и в любовта – при неподходящи хора и неподходяща среда тя е посредствена и свършва преди даже да е започнала. Истинският мъж се напива с бутилка вино, но се опиянява  и от женския поглед, който го пленява, понякога и подлудява.

Facebook Comments