КУЛТУРА ОБЩИНА ТРОЯН

СПОМЕНИ ЗА ЙОВА РАЕВСКА

Нина Димитрова прочете слово от изкуствоведката д-р Виолета Василчина, която трябваше да открие изложбата, но здравословни проблеми възпрепятстваха гостуването й в Троян

На 8-ми март от 18.00 часа в галерия „Серякова къща” се откри изложба керамика на забележителната художничка Йова Раевска, родом от Троян. Събитието е първото от поредицата събития,  посветени на 100 години от нейното рождение. Освен в Троян, през септември изложбата ще се открие и в ямболската художествена галерия „Жорж Папазов“, където също има творби на художничката.

Единствената внучка на Йова Раевска – Ейми Горин, разказа спомени за баба си.

Заедно с  Музея на занаятите и Община Троян, друг инициатор на честванията е нейната внучка Ейми Горин – Чапмен, родена в Чикаго, САЩ.

Спомени за забележителната художничка разказаха и троянци, които са я познавали

Тя заедно с доц. Виолета  Василчина от Института по изобразителни изкуства при БАН подготвят проекта „100 ГОДИНИ – 100 ТВОРБИ КЕРАМИКА – ЙОВА РАЕВСКА МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА“ , който ще включва изложба и в залите на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН в София, както и издаване на каталог.

Изложбата в троянската галерия включва творби на художничката от различни периоди – сервизи, декоративни форми, миниатюри и др., собственост на Музея на занаятите, както и такива от семейната колекция на Ейми Горин. Освен творби на Йова Раевска, ще могат да се видят и шест картини на нейния съпруг Борис Горинов (от художествения фонд на МНХЗПИ).

Подарък за Ейми Горин от галерията – керамичен съд на Румен Георгиев

Важна подробност е, че Йова Раевска е един от първите ревностни събирачи на образци на троянската керамика, пръснати из махалите на троянския балкан и създава основния фонд на музейната сбирка на гр. Троян.

Изложбата трябваше да открие  доц. Виолета Василчина, но поради  здравословни проблеми тя не бе в Троян. Нина Димитрова от Музея на занаятите прочете словото й.

Спомени за бележитата художничка разказаха единствената внучка на Йова Раевска – Ейми Горин и троянци, които са я познавали. Галеристката Мариела Шошкова подари на  Ейми керамичен съд, изработен от Румен Георгиев

БИОГРАФИЯ НА ЙОВА РАЕВСКА

ЙОВА РАЕВСКА е  родена на 4 март 1918 г. в Троян. Средно образование завършва в Троян. През 1941 г. завършва ХА в София, специалност Керамика, при проф. Стоян Райнов. След завършването си, заедно със съпруга си, учителства в троянските села, по-късно – и в Панагюрище и Пазарджик. От 1943 г. живее и работи в София.

Работила е в Студио за мултипликационни филми, след това остава на свободна практика. Била е зам. директор по художествените въпроси на Творческия фонд при СБХ, тя е и първият директор на творческата моделна база при ТФ на СБХ.

Участвала във всички Общи изложби на приложните изкуства в България между 1948 и 1980-та година. Нейни работи са включени в пътуваща изложба „2500 години изкуство по българските земи“, показвана между 1958 и 1962 г. в Белгия, Франция, Италия, Франция, ГФР, Австрия и Ленинград. Произведения на Йова Раевска са включени и в представителни изложби на българско приложно изкуство в чужбина, като  Общата изложба на българско приложно изкуство в Чехословакия – 1959 и българско приложно изкуство в Югославия – 1960.

В периода 1960 – 1974 г. участва в редица международни изложби и биеналета на керамиката във Фаенца, Италия; Будапеща, Унгария; Валори, Испания; Сопот, Полша; Валенсия, Испания; Ерфурт, ГДР – 1980. Участва с керамика и в други изложби – във ФРГ, Австрия, СССР, Чехословакия, Югославия, Унгария, Полша, Испания и др.

Самостоятелни изложби на керамика:

– в София – 6, Троян – 2 (1943 и 1979), Пазарджик – 1 (1955), в Будапеща и Дебрецен, Унгария – 1 (1966).

От тях:

 

  • Троян – керамика, 1943;
  • София – керамика, 1954;
  • Пазарджик – керамика, 1955;
  • София – керамика, 1963;
  • София – керамика, 1965;
  • Будапеща и Дебрецен, Унгария – керамика, 1966;
  • София – керамика, 1968;
  • София – керамика, 1968;
  • София – керамика, 1979;
  • Троян – керамика, 1979.

 

 

Посещения в чужбина:

  • командировки за обмен на артисти по културни спогодби – Румъния, 1956; Чехословакия – 1962; командировка – задгранични строежи, Турция, 1960; във връзка със  самостоятелни изложби и участия (или посещения – не става ясно) на международни конкурси, изложби и биеналета – Италия, 1965 (конкурс) и 1966; Югославия, Унгария, Австрия – 1966; Ленинград, Москва, Киев, Талин, Вилнюс – 1971; Франция, Испания (конкурси) – 1973; САЩ и Канада – 1976; Полша (конкурс) – 1979;

Откупени творби:

1954 – СССР, подарък на Маленков от самостоятелна изложба; 1955 – откупка от ОНС, Пазарджик; 1963 – откупки от Музея, Троян; ТПК „Успех“, Сливен; Промкомбинат Строителни материали – София; ДПК – София; 1968 – Музея, София (?); Музея в Троян; ДИП „Камъшит“, ТФ на СБХ; Силистра; ДКЗ ….; ПЗО в Троян; ТПК в София; ТФ при СБХ; 1974 – Национален панаир, Орешака; ОНС – Благоевград; 1979 – Музея, София; Музея – Троян; УБО, Национален панаир, Орешака; Ателие при Музея в Троян; ДКЗ „Изкуство“, Троян; ЦК на БКП.

Награди:

  • 1955 – Сребърна значка и грамота на СБХ;
  • 1968 – Орден „Кирил и Методий“ I ст.;
  • 1978 – Орден „Червено знаме на труда“

Дарения, направени от Йова Раевска:

  • 1963 – на Музея в Троян – 50 оригинални керамики;
  • 1964 – колекция възрожденска керамика – на Музея в Троян;
  • 1968 – 21 оригинала от самостоятелна изложба – на Музея в Троян;
  • 1972 – 150 оригинала за обзавеждане на нова сграда на ГК на БКП и ГНС в Троян;
  • 1979 – 16 оригинала от юбилейната изложба (стойност 10500 лв.) на Музея в Троян   

Публикувани нейни творби:

– в сп. Изкуство – 1963, 1965, 1968, 1979 г.              

Публикувани статии от нея:

  • Приложните изкуства в бита на народа – в. Троянски глас
  • 25.12. 1979 – в. Отечествен фронт – статия за бусинското грънчарство
  • 1961 – в. Вечерни новини – статия „По повод една дата“
  • 30.11.1981 – в. Отечествен фронт – „При извора на народността“ (може би 1961 г.?)
  • 6. 07. 1965 – Доклад на национална конференция за състоянието на народната керамика – Троян;
  • 1970 – Информация – Българската керамика – произход, развитие и особености
  • 1971 – Доклад за сувенирната кукла

Публикувани статии за нея:

  • 1967 – албум – от Кирил Кръстев;
  • 1980 – монография – от Бела Пенчева;
  • 1968 – в. Троянски глас от 20.03.1968 – Ганко Цанов „От хребета на зрелостта“;
  • 23.03.1968 – в. Отечествен фронт – Димитър Начев – „Да стъпиш здраво на земята си“;
  • 1969 – в. Sofia News от 6.11.1969 – Георги Бирмов за Йова Раевска;
  • 1968 – в. Софийска правда – за Милка Стоянова – Йова Раевска;
  • 1979 – в. Труд – 23.03.1979 – Дарина Герова „Талантът е и характер“;
  • 27.03. 1979 – Йонка Коцева „Керамиката древна и съвременна“;
  • 4.04. 1979 – в. Нова София – Дарина Герова „Изложбата на Йова Раевска“;
  • в. Софийски новости – 9.04.1979 – „В поисках своей формы“;
  • 18.04.1979 – в. Троянски глас – Петко Съйчевски „Принос в обновлението на националната ни традиция“;
  • сп. България – Р. Иванова ….;
  • сп. Изкуство – статия от Първолета Прокопова ……;
  • сп. Изкуство  – статия от Виолета Янева …….   

Из характеристики, издавани на Йова Раевска от СБХ:

Като практикуващ художник тя пресъздава в съвременен дух редица художествени изделия, типични за народните ни художествени школи в керамиката. Успоредно сътрудничи на редица производствени предприятия от страната, работи декоративно–монументална керамика, създава и самостоятелно съвременно творчество. Творбите й се отличават с богатство на форми, смели колоритни решения, нови технологии.        

Из слово на Здравко Манолов при откриване на изложбата на Йова Раевска на 12.03.1979 г.

„…… Още като малко дете е получавала първите си уроци в грънчарската махала – Габърска. Като любопитно момиченце е посещавала  Троянския манастир по време на храмовия празник не толкова от религиозно чувство, колкото от желание да се любува на шарените грънци и детски играчки, на великолепните тъкани и струговани дървени изделия. Вярвам, че тези неща са останали в съзнанието и в кръвта на родения художник, роден може би не случайно в Троян за да продължи като един оформен естет онова, което са постигнали нейните деди и братовчеди, за да го предаде на идните поколения в една по-съвършена форма…. Не зная дали оттук започва творческата биография на Йова Раевска. Защото откак се помни, тя е живяла неотлъчно както с наследените ценности от нашия народ, така и с всичко онова, което създава самата тя, което и днес изпълва нейния живот със смисъл и съдържание, което е станало нейна съдба.

…. По силата на обстоятелствата става учителка…. И тъй като по това време не може да се занимава с керамика, тя издирва и събира стари образци от наши традиционни форми. …. Така слага началото на една великолепна колекция от народни творения , която сега обогатява Музея на художествените занаяти и приложните изкуства в Троян. Нейната основна идея е не само да колекционира – тя прави всичко това за да се учи от него – както на занаят, така и да извлече най-ценни естетически принципи.

…. Вече като практикуващ художник Йова Раевска си поставя за цел да пресъздаде в съвременен дух редица художествени изделия…… (в текста се споменава, че преди 1979 г. Йова е била в творческа пауза, преодолявайки някакво сериозно заболяване …?).

Богатството от форми, смели колоритни и технологически решения, общият ведър тон на нейната настояща изложба само по себе си говорят за Йова Раевска – художника и естета, за неуморната и влюбената в своята работа Йова Раевска, за нейния оптимизъм и вяра, че може би наистина „красотата ще спаси света“, ще помага на хората да станат по-добри…..“

Извадки от документи:

В писмо (изх. №45/21.04.1979 г.) от Музея на народните занаяти и приложните изкуства – Троян до Председателя на СБХ с предложение за удостояване на Йова Раевска с почетното звание „заслужил художник“, се посочват и цитират различни статии с отзиви за Йова:

….В. „Труд/23.02.1979 Дарина Герова. „Талантът е и характер“: Случаят Йова Раевска не е само творческо явление, то е преди всичко рядко човешко присъствие, национално, българско, синтез на качества, които така ценим, а не умеем да пазим“ ….

Там се твърди, че предстои да излязат материали за изложбата в сп. Славяни, Изкуство, ПЕДИ, в. Троянски глас .

….. Тя е един от първите ревностни събирачи на образци на троянската керамика, пръснати из махалите на троянския балкан и създаде основния фонд на музейната сбирка на гр. Троян, в чиято колекция се намира единствената датирана стомна с надпис и година 1861. Тези проучвания се съпътстваха с няколко изложби, чиято главна заслуга бе да се обновят търновската и троянската керамика, като се поставят на по-висок етап и на съвременно равнище. Изложбите имаха определен успех и много от експонатите бяха внедрени в Ателието на ТФ на СБХ, което от своя страна косвено влияе върху обновяването на съвременната троянска и търновска керамика. Успоредно Йова Раевска поддържаше личен контакт с троянските предприятия, където даваше своя безвъзмезден труд и помощ за предвиждане и преодоляване на инертността в търсене на нови пътища, които да издигнат на по-високо ниво характера на троянската керамика – гордост и източник на материални блага за нашата страна.    

 

Facebook Comments