КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ОБЩИНА

ПОЧИНА БУРГАЗЛИЯТА ТОНЧО РУСЕВ

ПОКЛОН , МАЕСТРО!

Преди минути опечалените близки на композиторът Тончо Русев съобщиха тъжната новина, че големия музикант   е починал. Ето какво се казва в скръбната вест:

След кратко боледуване, дни преди рождения си ден, днес ни на

пусна композиторът Тончо Русев. Написал над хиляда песни, спечелил десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси, Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко той беше и голям човек. Почивай в мир!

От семейство Русеви

Спомените ми за него са много. Една улица ни делеше в Бургас. Родени сме на една и съща улица. Аз в горния(източния) край на ул.Александър Велики“, той откъм южната част на улицата.

След 1969год от нашия блок го виждах как се прибира у дома при родителите си. Брат му бе валдхорнист, Иван Русев.Беше солист в тамшната филхармония. От него научих азбуката на музиката. А с родителите ми бяха първи приятели. Хубави времена бяха. Но, животът е това. Едни си отиват от нашия свят, други се раждат на тяхното място.

На 20-и този месец известният наш композитор Тончо Русев ще навърши 86.

Бургас, в семейството на локомотивния машинист Руси Тончев и служителката в българските държавни железници Тодорка Русева. Баща му свири на акордеон и мандолина. След като установява музикалните наклонности в сина си в училищния оркестър, той продава часовника си, за да му купи тромпет. Още от детството си младият Тончо заедно с брат си Иван е дълбоко впечатлен от морето, което той по-късно пресъздава в своите песни.

След като завършва гимназия, постъпва в завод „Червено знаме“ като шлосер, където създава една работническа духова група от 60 човека. По същото време той взима уроци по тромпет от солиста на бургаската филхармония Димитър Ганев. Докато се готви да следва индустриална химия, е чут от едни от най-добрите музиканти в Бургас, които го убеждават, след продължителни разговори, да кандидатства в музикалната академия.

Тончо Русев завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет“, в класа на професор Кърпаров през 1955 г. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера.

  • През 1957 г. e един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър.
  • През 1960 г. е в първия състав на Биг-бенда на Българското национално радио.
  • През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г.
  • През сезона 1972-73 г. ръководи отдел „Естрада“ към Концертна дирекция.
  • През 1974 г. създава заедно с Иван Кутиков оркестър „Спектър“ към металургичния комбинат Кремиковци и става негов главен художествен ръководител. С този оркестър е записан целият албум „Тайна“ на Мустафа Чаушев през 1979 г. в „Балкантон“.[1]
  • От 1980 до 1985 г. е директор на дирекция „Българска естрада“.
  • В началото на 90-те работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика”.
  • От 1996 г. е на свободна практика.

В продължение на повече от четири десетилетия неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др.

Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др. Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Член е на Съюза на българските композитори (СБК). Автор е и на детски

песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикли и филмова музика („Юлия Вревская“, „Петимата от РМС“, „Тайфуни с нежни имена“).

Песните са му издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, И

талия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

През 2010 година пише музиката на песента „Нашата полиция“, обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[2]

ПОКЛОН , МАЕСТРО!

 

 

Facebook Comments

Вашият коментар