ТУРИЗЪМ

СТЕФАН ГЕНКОВ: ПОМИЛВАН ОТ БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП

    ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СТЕФАН ГЕНКОВ -ЛИМОНА

Ви го представям автор на пътеписи. Днес започваме с първия

   За разлика от предишните две пребивавания в Керамоти , през юни , сега при третото в началото на юли бях пристигнал само да почивам и релаксирам след осем часовия  труд полаган в зеленчуковата ми градина , много часовите преходи по дебневенските баири , при брането на гъби и препокриване покрива на старата ми къща .Още с пристигането , на минутата – на плажа , пясъкът изгаря ходилата (беше около един часа на обяд ) , а водата – топъл чай , безветрие , морето гладко като тепсия и плитко , плитко и после по – дълбоко , иии – дълбоко. Кеф ти да се киснеш – кеф ти да плуваш. Водорасли няма , миди да ти дерат ходилата също няма и тишина , тишина и спокойствие. Същото е и вечер в курортното градче. Отдавна , отдавна е минал Валери Симеонов и е въвел ред в гръцкия морски курорт. И навсякъде се носи българска реч , почти не се чува гръцкото неразбираемо чучонижене. А моят приятел Кириакос , който е женен за българка вече толкова добре говори български , че не е необходимо да се мъчим да се разбираме на слабия ни английски.

Много пъти Кириакос ни е канил да излезем на риболов с малката му моторна лодка или гимия да я наречем  и все не е идвало ред , но тази събота бръчеда и новия ми приятел Владо ме навиха. Сутринта в осем бяхме на кея , лодката стоеше закотвена на стотина метра от мястото от където тръгват фериботите за остров Тасос. Белият току що беше пристигнал на пристанището , а червеният с буботещи двигатели се канеше да отплава. Димитрос – бащата на нашия приятел , мой набор , запали мотора и лодката се насочи към завоя на Керамоти към Тасос в посока Кавала. Когато излязохме в открито море Кириакос седнал на руля започна да задоволява любопитството ми.

Ето какво ми разказа Потомствени рибари са – дядо му , баща му , той. И все още добре се препитават със старата гимия , която подчертава е с американски двигател. През туристическия сезон от юни до края на септември работи като администратор и момче за всичко на къмпинга. От месец октомври до края на юни залагат едни особенни капани за октоподи и дребна риба . Излизат в морето два – три пъти седмично и претърсват 3500 – те капанчета. А те представляват три литрови бидончета за маслини , пробити , без капак , с тежест , завързани през два метра и потопени на дълбочина 18 – 20 метра. Всеки рибар има район с белязана шамандура и вади само неговата мрежа. След час стигаме мястото ,  където са заложени капаните – насреща е Кавала , в дясно малко селце , забравих му името с голям завод за химически торове , в ляво – платформа за добив на газ : “Много лошо !” – само това сподели Кириако с , а след тованамали скоростта до минимум , баща му навлякал гумен гащиризон и ръкавици застана до лебедката , а ние спряхме да мятаме въдиците , с които между другото нищо не хванахме , затаили дъх зачакахме големия улов. И започнаха да излизат капан след капан , но освен пясък и мътилка – нищо друго. И така след близо три часа , извадиха 1500 капана – уловът беше числом и словом шест октопода по около килограм и двадесетина средно големи попчета.

 – Абе , Кириакос , как преживявате с такъв улов ?

 – Слушай , бръчед , сега е топло , октоподите са навътре на дълбокото , но ние трябва да приберем мрежите до края на месеца , че следват солени глоби , а този улов е подарък за вас , а разходката да ви е за кеф. От ноември до април , май добър улов имахме. Доволно !

 След час , към един на обяд бяхме се прибрали. Имах задачата да подготвя октоподите за вечеря. Който не знае да му кажа : ” Октоподът е чудесно мезе за бира и бяло вино , паниран , но трябва хубаво да се измие и освободи от слузта. Това става с удряне в циментиран под , бой с пръчка и накрая пране с ръце в течаща вода до чисто.

След около половин час бяха готови.

Целия след обед времето беше разкошно и нищо не предвещаваше разваляне , въпреки , че стария морски вълк Димитрос сутринта каза : ” Довечера ще има буря !” Към шест  часа след обед оставих хавлията на плажа до шатрата и прескочих до ” Ариста ” – най – големият местен супермаркет да напазарувам нещо за България понеже сутринта тръгвахме обратно. На връщане започна да прикапва , небето се смрачи , задуха вятър и аз ускорих ход , преминах на бегом . Вече в къмпинга , бурята излизаше наяве. Оставих покупките и се насочих към плажа да си прибера хавлията и книгата. На входа срещнах Насо – български изселник и нещо като комендант на къмпинга.

 – Къде бе бръчед ? Опасно е в такова време на плажа !  Казах му за къде бързам и се поспрях да разменим  два лафа. После пак засилих . А в това време боговете от Олимп макар и далеко от тук яко се бяха разсърдили. Гръмотевици , светкавици , едри капки дъжд , море и небе слели се в едно . Насреща Тасос изобщо не ке вижда , в здрача забелязах очертанията на шатрата и почти бях пристъпил в нея , на около два метра разстояние  и тогава се разнесе топовен гръм , огнени кълбета се свлякоха по четирите подпори и се забиха в пясъка , а аз полууглошал и разтреперан се гътнах по гръб. След секунди осъзнал какво щеше да ми се случи , ако не беше ме забавил Насо , скочих на крака и затичах към къмпинга. А отгоре небето се раздираше , следваха гръмотевици и  като картечни откоси , ушите ми бучаха , а страхът неописуем. Вече вътре на сухо , при компанията , лека полека се съвзех , а по – късно на узо , божествено паниран октопод , пържени дебневенски манатарки забравих преживяното.

   На сутринта , преди тръгване отново отидох на плажа , за малко , за довиждане. И какво . сякаш нищо не е било , морето тихо , никакви вълни , небето ясно , насреща Тасос като на длан , фериботите се разминават , а чайките кръжат над палубите. Обърнах се в посока на Олимп и благодарих на боговете , че се смилиха  над мен и ми дадоха възможност отново да се радвам на живота.

 

 

Facebook Comments