ПРЕДПРОЛЕТНО

„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега…
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя
и загърната в шал от мечти
капчиците топящи броя ли броя…
(Стигнах май до хиляда и три)

Чакам някакво бяло предпролетно чудо
самотата във мен да разпръсне…
Онова чувство странно, красиво и лудо
във сърцето ми пак да възкръсне.

автор Павлина Соколова

Днес разхождайки се из центъра на Троян и припомняйки си тези стихове  видях група  деца да подреждат щанд с мартеници, сладки. И естетвено типично по женски( за  любопитството говоря )отидох да разбера. Зададох традиционен въпрос-от кое училище сте?.В един глас – СУ“Васил Левски“ И започнаха да ми обясняват на дълго и широко, че мартениците са ги правили те, сладките -също. Имаще и написани стихчета..

Трябва да кажа откровено че,  тези деца ме грабнаха извднъж. Лъчезарни, оправни.На всеки минувач обясняваха каква е целта…

Мога само да споделя с Вас ,читателите – подрастващите ще оправят живота в Родината. Те са напето бъдеще.

И вече зная, че Пролетта идва. И започваме да се събуждаме от зимния  си сън