119 години Народно Читалище „Искра “ с.Калейца, общ.Троян

Днес се НЧ“Искра“ с.Калейца празнува 119 годишнина! Пожелаваме Ви да сте живи и здрави и все така дейни читалишни деятели! За да се запази българщината  Вие имате най- голям принос.

Не случайно на 22 Февруари 1898 г. е било основано читалище ” Искра” в село Калейца, по инициатива на учителя Цочо Минов Топалов и няколко по-грамотни и инициативни селяни

До 1905г. били приети още будни бълагри
След основаването на читалището култрно-просветната дейност се активизирала още повече. Изнасяли се сказки и беседи за земеделието, овощарството и животновъдството. Учителите изнасяли сказки и с исторически и географски теми, изнасяли вечеринки. Сказките,беседите и вечеринките създали интерес сред калейчани и те били добре посещавани. През 1901 г. учителите Цочо и Ана Топалови, Геньо Дечев от гр. Габрово и Бочо Шейтанов от гр. Троян, учител в с. Дълбок дол подготвили и представили сцената „ Буря” от романа на Иван Вазов „Под Игото” . В деня на представлението публиката още рано заела местата с коридора и двора на училището и когато артистите-учители помолили да им сторят място да минат до сцената, никой не мръднал,за да не изгуби заетото от него място. Накрая организатора Цочо Топалов бил принуден да обяви, че представлението се отлага за следвашата вечер, но публиката не вярвала и стояла така до късно вечерта. На другата вечер било създадено ред и представлението „ Буря” преминало при голям успех. По време на представлението калейчани се вълнували, даже се чували възгласи, а след това говорили цяла седмица за хубавото представление. Интереса към читалището и неговото дело бързо нарастнал и затова се увеличили и членовете му.
Отценявайки благоприятната обстановка създадена вече сред населението, учителят Цочо Минков Топалов и кмета на селото Тодор Радоев Комитата, опълченец от Освободителната Руско-Турска война, организират калейчани и по стопански начин построяват до общинския дом в центърана селото читалишен салон през 1905 г. , на същото място на което сега се намира пак читалищния салон. Самият салон за онова време бил доста голям,със сцена и две гримьорни. Това задоволявало тогавашните нужди. Плюс това двете стаи които били в сутерена на общинския дом служили също на читалището- едната за библиотека, а другата за читалня. За времето такъв читалищен салон, сцена, гримьорни, библиотека и читалня нямало нито едно село в околията, затова и всички който посещавали Калейца се възхищавали на тази хубава придобивка.

АРХИВ

Добрата обстановка засилила още повече културно-просветната дейност на читалището. Все по- често се изнасяли сказки, беседи и вечеринки. Тук идвали и учители и от други села да вземат участие в някое представление или да изнесат сказка или беседа. Провеждали се и общоселски събрания, било то предизборни, или с културно-историческа тематика. Така засилена дейност продължила до започването на Балканската война. През време на войните 1912-1913 и 1915-1918г. читалишната дейност заглъхнала. Вскички годни мъже били на фронта, а жените отрудени гонели с мъка беднотията от ранна утрин до късна вечер.
Първоначално читалището не е имало устав и се е ръководело от правилник, който учителя Цочо М. Топалов написал от извадки взети от правилника на читалището в гр. Казанлък, кадето той е завършил педагогическото училище. От там той взел и найменованието на читалището „ Искра”, тъй както се наричало читалището в Казанлък. В 1905 г. след построяването на читалищния салон бил приет и отпечатан устав на читалището в с. Калейца. От основаването на читалището до края на Първата световна война негов председател е бил учителя Цочо Минков Топалов. Детоводител- библиотекар Минко Вълев Топалов, касиер- Дочо Хрстов Коларов и членове на оправителния съвет- Стойко Ст. Телкеджи, Банчо Стойчев Коларов и Лальо Н. Гребенаров.
по материали на НЧ“Искра“

 

 

 

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button