РАВНОСМЕТКА 2018: Цветелина Калчева – „Мечтите и целите движат човека напред“

В тази статия от рубриката „РАВНОСМЕТКА 2018“ ще Ви запознаем отблизо, лично и искрено  със секретаря на Общинска администрация Троян, Цветелина Калчева.  Работи от 5 години в структурата на Общината. Доказала своите възможности като специалист в своята област.  Тя познава много добре  проблемите на общинската администрация.  За петте години работа в администрацията тя придобива  опит и знания, които  и спомагат за новата й длъжност. Цветелина Калчева е завършила Стопанска Академия Свищов.  Магистър е   по маркетинг и бакалавър по международни икономически отношения. По време на обучението си в Свищов тя печели Европейска стипендия „Еразъм“ и учи един семестър „Бизнес и икономика“ в Германия. Има опит като ръководител на по-малки екипи. Владее немски и английски език. Тя е инициатор на различни иновативни идеи, които по-младата част на Общинска администрация  въвеждат.

Здравейте, г-жо Калчева,

На всички ваши колеги от ръководството на Общината реших да задам едни и същи въпроси. Те са свързани с Вашето“АЗ“. Личното. Ние Ви познаваме като старши експерт в Община Троян, а от няколко месеца като секретар.

– Г-жо Калчева, В колко часа ставате? Държите ли на строго определен режим. И защо?

– Здравейте, Обичайно в делничните дни ставам в 6:45. Денят ми започва с едно хубаво протягане и чаша вода. Не пия кафе и не пуша цигари, което ми дава достатъчно време да се приготвя спокойно за предстоящия ден. Задачите ме чакат на бюрото ми, защото имам навика в края на всеки работен ден да систематизирам в тефтера си предстоящото. Обичам доколкото мога да съм подготвена, така ми остава енергия за всичко, което изниква ненадейно.

  • Какви решения можете да спрете да вземате?

-Не мисля, че има решения, които просто хей така мога да спра да взимам. Свикнала съм от край време да се изправям очи в очи пред ситуациите, да взимам решения и да стоя твърдо зад тях. Не обичам да се оправдавам, но пък допусна ли грешка – признавам си и правя всичко по силите си да я коригирам.

 – От какво се страхувате?

-През годините страховете ми се променят. Докато бяха само от тъмното и от змии, сега са от нечистите отношения и подлостта. Радвам се, че имам покрай мен близки хора, на които мога да разчитам и които могат да разчитат на мен.

– Какво трудно нещо избягвате да направите?

– „Трудните“ неща са само в главата, ние ги правим трудни и се настройваме срещу тях. Стига човек да е здрав, всичко се преодолява.

– Все още ли „държите“ нещо в живота си, което би било по-добре да „пуснете“?

– Страхът да не изпуснеш нещо пречи да се радваш на постигнатото. Осъзнах го навреме и не държа нищо насила в моя живот.

„Коя е Вашата топка за тенис?“( Топката като символ на това, което с всички сили искаме да преследваме и здраво да държим, за да не го изпуснем.)

-Удовлетворението от изминалия ден – направих ли достатъчно, щастлива ли съм от това, което направих, промени ли в положителна посока някому нещо това, което направих. И оптимистичният поглед към предстоящия ден.

 – В рутината на ежедневния ни живот, кои са нещата, които пропускаме да видим?

– Живея с усещането, че успявам да не пропускам нещата, които са съществени за мен.

Ако животът наистина е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и не правим толкова много от нещата, които харесваме?

– Да правиш нещо, което харесваш или не харесваш, е въпрос на вътрешна настройка и на изборите, които правим ежедневно. За решенията, които взимаме, не бива да виним другите и средата; това ни прави изключително нещастни и ни създава усещане за безизходица. Звучи като клише да се съсредоточаваме в добрата страна на нещата, а не в лошата, но си струва да се опита.

Цветелина Калчева на обучение в Китай

– Ако можехте да погледнете в сърцето на врага ви, мислите ли, че ще видите нещо по-различно от това, което има във вашето сърце?

-Враг? Аз нямам врагове. Хората, които не ни харесват и разбират,  не са наши врагове.

– Животът е прекалено кратък, защо тогава толерираме глупостта?

– Не смятам, че глупостта се толерира.

Ако все още не сме постигнали поне една от мечтите си, какво имаме за губене?

– Мечтите и целите движат човека напред. Иначе просто ядеш и спиш, и за какво си жив тогава, едва ли е даден животът само да се оцелява.

Как разбираме кога е настъпило времето да прекратим нещо и кога е настъпило времето да продължим да се борим?

– Аз лично прекратявам нещата, когато премисля дали си струва да влагам още усилия предвид очаквания резултат. Човек не бива да тъпче на едно място прекалено дълго време. Същевременно, ако вътрешно вярвам в нещо, няма да спра лесно борбата.

 – Защо „ние имаме“ значение?

– Защото с действията си можем да променяме. Аз мисля, че значимостта ни не се мери само с великите дела, касаещи обществото.  Всеки човек е важен и значим по някакъв начин. За близките, за средата, дори за някой непознат.

 – На колко от приятелите ви бихте се доверили за живота си?

– На всичките си близки приятели.

 – Щастливи ли сте със себе си?

– Без съмнение!

Цветелина – в Китай

Кой е страхът, който знаете, че не можете да превъзмогнете?

– Смятам, че страховете претърпяват метаморфози с течение на времето, не са константа, която да не може да се превъзмогне.

 

Какво правите с по-голямата част от парите ви?

– Въобще не ги виждам – с това виртуално банкиране и онлайн живот… Шегувам се, не правя нищо по-различно с парите си от това, което прави един средностатистически човек.

 – Като се позовете на сегашните ви дневни занимания, къде се виждате след 5 години?

На същото място – здраво стъпила на земята, с усмивка и поглед напред.

 – Какво бихте правила, ако знаехте, че не можете да се проваля?

– Не възприемам възможността за провал като фактор, който ме спира да правя определени неща. Напълно е възможен и понякога се случва, но това не бива да бъде спирачка.

 – Какво направи Вашия живот по-красив през 2018?

– 2018 година беше една изключително активна и вълнуваща година в моя живот. И в личен, и в професионален план.

 – За какво сте благодарна  днес?

Харесва ми чувството като се замислих за какво съм благодарна днес. Благодарна съм, че ме има тук и сега. Благодарна съм на семейството ми за това, че ги има близо до мен и ме подкрепят силно. Благодарна съм на всички мои „житейски учители“. Благодарна съм на една шепа хора, които са ми гласували доверие в миналото и сега, което ми дава сили и увереност да не се страхувам от неизвестното и трудностите. Това е хубав въпрос, който ще си задавам по-често.

Благодаря Ви, г-жо Калчева и Весели празници!

Интервюто взе:Руслана Попсавова

снимки: от личния архив на Цветелина Калчева и Руслана Попсавова

Related Articles

Back to top button