Гражданино, сега се замисли! Утре ще е късно!

В тази  статия искам да изразя моето гражданско мнение.

От петък в социалната мрежа Фейсбук има нов хит.

Кой ли не написа за този казус.  Оказа се че всички знаят за него, но никой не е потропал  вратата на Община Троян, МВР, и да сигнализира.

Троянец с ясна гражданска позиция  пусна пост във Фейсбук по този повод.  Всички започнаха да се възмущават, да пишат каквото им дойде на ума. Но…отново никой не дръзна да сигнализира.  Медии цитираха гражданина.  До тук,  много добре. Само, че Общината бе уведомена много по-рано. Знаеше за проблема и имаше решение.

Но мен друго ме накара да пиша. Нямам думи да изразя възмущението си от некоректните, излъчващи липса на първите седем години, коментари под постовете за този казус, а и не само за него. Особено когато става въпрос за Държавни институции в града. Тогава се стреля словесно срещу хората работещи в  администрацията и кмета на Общината като с автомат ”Калашников” пълен с патрони. Стреля се без прекъсване, ама напосоки. Дано улучи.

Кой какво чул, ама  недоразбрал и бълва…А обръщенията  към тези хора  са на малки имена и то променени ужасно. Звучат  страшно невъзпитано и грозно.

Уважаеми съграждани и българи,

Тези хора, които се грижат поне малко да ни е комфортно, да живеем в един по-красив и по – спокоен град, не го заслужават. И те са човеци. И те имат семейства. Ние с нашите постове и необмислени писаници не накърняваме само ръководството и служителите в Общината и на другите институции.  Ние обиждаме и техните деца, съпруги(зи). И тях майка ги е раждала.

Ние не знаем колко безсънни нощи имат тези човеци.

Ние не знаем колко сълзи са проляли и колко хапчета за кръвно са пили , за да са усмихнати на следващата сутрин.

Самия Бойко Борисов  не издържа и  бе помолил национална медия миналата година поне малко да се съобразяват какво се пише, дали е вярно. Защото и той има семейство. Защото и те се тревожат.

Да, аз съм напълно съгласна с него.  Хората около тях също страдат.

Ние всички сме еднакви на тази Земя. В един момент  един е на по-високо стъпало, по-късно обаче не е.

В болничните заведения всички  сме равни , с надежда да оздравеем.

След смъртта всички сме на едно място(2 метра в Земята). В гробищните паркове бедни и богати, висши и обикновени граждани са едни до други.

Защо тогава е тази омраза към човека, приживе?

Всички се бият в гърдите и с все сила  критикуват и показват, че са достойни граждани на  Троян и в българските градове.

Ти, гражданино, защо чакаш някой друг да иде и да потърси решение на възникнал проблем? Нима не знаеш къде е Общината, РУ на МВР, Пожарната?

Нима не можеш да вдигнеш и да набереш телефонния номер даден за сигнали и да си кажеш открито кой си и да информираш за нещо нередно?

Гражданино, повярвай ми това е по-лесно и по-бързо, отколкото да седнеш и да пускаш постове в социалната мрежа колко си възмутен и ядосан.

Да, тук (Фейсбук) те подкрепят всички. Чуваш каквото пожелаеш и ти се вдига самочувствието.

Да, но проблема не е решен, защото всички служители на  институции  си имат работа и не гледат през 5 минути в мобилния си Фейсбук на телефона  кой къде го сърби, та да го почешат.

Най е лесно  така. Да бягаме от отговорността. И понеже има нарочени хора, които са длъжни да понасят всички обиди, псувни, груби обръщения, ние гражданите решаваме да си успокоим нервите от изминалия работен ден върху тях. Като  върху боксова круша. Ама нали знаете, че и крушата има душа и в един момент няма да издържи на този натиск

Да, но затова никой не се замисля. Това е гадното…

Гражданино, замисли се дали ТИ утре няма да си този пангар(огнище).

Сега се замисли. Утре ще е късно

Руслана Попсавова

гражданка

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button