Знаете ли,че....Общество

Умеем ли да използваме времето за „нищоправене“

Аксиния Баева
Когато преди години завърших ХТМУ се гордях, че съм инженер-химик. Няколко години по-късно маркетингът стана новата ми любов.  Леко по леко започнах да се занимавам и с продажби и с управление на екипи. Трупайки противоречив опит, за почти 15 години работих в повече от 5 фирми, сменила съм повече от 10 длъжности. За съжаление последните 6 години те са все мениджърски…
Прекрасни са спомените ми за годините, когато се учех и се доказвах. Романтика, примесена с хайдушки дух:) На първата година, която ми се наложи да управлявам почти 100 човека, прочетох в книга за „самотата на мениджъра“ и от тогава не спрях да чета т.нар. „мениджърски фаст фуд“, вземайки по 2 изречения или страница и напасвайки по моите нагласи.
Междувременно поколенията в офисите се смениха. Y поколението ме накара да мисля и чета още повече. Чакайки Z поколението да защъка по офисите реших и да започна да пиша …този блог.

Умението да почива, в смисъла на „релаксира“. Съвсем умишлено използвам чуждицата, тъй като тя е много повече заредена със смисъла на понятието, което касае мениджъра. Ето какво е значението на думата relax, спрямо Кеймбриджкия тълковния речник:

To (cause someone to) become less active and more calm and happy

В българския тълковен речник думата почивка е „обяснена“ с неработно време. Колко ли се изненадах? Обяснението е точно каквото е във фирмения правилник за вътрешния ред.

Почивката в офиса е регламентирана. Има лимит. Казано е точно кога и точно колко време хората имат право да почиват. Това е времето за „нищоправене“. Почивката по силата на правилниците за вътрешен ред, каквито всяка фирма е задължена да има е времето, в което персоналът абсолютно легално НЕ прави нищо и за това работодателят дори му заплаща частично. Почивката обикновено преминава в пушене на цигари, злословене зад гърба на колеги и шефове, празни приказки, ядене. В някои случаи и в пиене. Но не това е интересното за мен в тази тема.

За мениджърите няма регламентирано време за почивка. Самият мениджър трябва да знае и да може да релаксира. Трябва да умее, когато се умори да спре и да се отпусне. Преди да напусне.

Когато се умориш трябва да намериш начин да си починеш, а не да напуснеш. 

Умението да разпуска е ключово за мениджърите. Право пропорционално е на нивото на мениджърските умения. Да можеш да отпочинеш добре изобщо не е лесно. Да успееш да си върнеш силите за работа, креативността и доброто настроение изисква работа, креативност и добро настроение. И това не е омагьосан кръг. Това е 3D сфера от ценности, нагласи, умения и знания, които един мениджър прилага във всеки аспект от живота си.

Какво се случва, когато един мениджър не умее да разпуска?

  • Прегаря умствено и физически

В последно време което и списание да отворя, който и сайт да погледна все има статия за burn out. Скоро очаквам и на тоалетната хартия да започнат да отпечатват причини и симптоми на burn out-а. Приемам, че за всички е ясно – хронична умора, липса на желание за каквото и да било. Пренаситени сетива, нежелание за срещи с хора и участие в разговори. Депресия, казано накратко. Това е медицинско състояние, което не е за пренебрегване. Всеки мениджър трябва да знае не, че е застрашен, а че реално му се случва! Най-вероятно по няколко пъти в годината!

  • Става негативен

Какво се случва с поведението на преуморения мениджър? Става негативен. Прагът му на търпимост толкова се снижава, че започва да вижда предимно пречки и трудности, вместо решения и възможности. Т.е. загубва основни мениджърски умения – да взима добри решения за екипа и компанията. Негативният мениджър е еднакво опасен както за себе си, така и за екипа. Защото негативизмът е силно заразен с много къс инкубационен период. За по-малко от седмица така може да се отрови атмосферата, че хората направо да не знаят откъде им е дошло.

  • Разместват се представите му за добро и зло

 

Преумореният мениджър започва да взима грешни решения. Не защото вече не е компетентен. А защото всеки взима решения най-напред, основавайки се на личните си ценности и нагласи, след това на корпоративните ценности, обстоятелства и изисквания. Преумореният мениджър е с изкривени представи за добро и зло. Нагласите му за добър живот и работа се променят. Напълно възможно е един преуморен човек да вземе коренно различно решение по даден въпрос в сравнение с такова взето в период на нормален живот и работа. Например да реши да довърши сам тежък проект, вместо да поиска нов срок, помощ, да делегира повече, само защото вече е преуморен и изнервен и си мисли, че понеже е по-опитен и квалифициран от хората от екипа си ще може сам той най-бързо да приключи проекта, за да се „махне“. Може да реши „Сега нямам време да обучавам хората си“, „Сега точно нямам време да си назнача още хора“, „Много е важно, затова ще го свърша аз“ и т.н. все тотално погрешни от мениджърска гледна точка подходи.

  • Демотивира екипа си и хората започват да напускат

Преумореният мениджър не е нищо по-различно от преуморената майка. Спира да обръща нужното внимание на хората си (или децата си), започва да гледа намусено, личните разговори спират и така хората леко по леко започват да не намират отговор на въпроса „Защо съм тук?“.

  • Напуска

Преумореният мениджър лесно напуска в два случая – ако не знае как да си помогне и ако неговият ръководител не му помогне навреме. Преумората винаги води в крайна сметка до демотивация. Мениджърът е отговорен човек и би предпочел да напусне ако се почувства демотивиран, вместо да тъпче на едно място и да не носи нищо ново и добро за екипа и компанията … и себе си.

Какво трябва да прави един мениджър, за да разпуска?

  • Да има разностранни интереси

Да обърнеш поглед на друга посока винаги дава резултат. Но трябва да знаеш на каква посока. Всякакви съвети за само-помощ са безполезни ако човекът няма хоби, ако няма някакви интереси, които е сложил на изчакване за „когато имам повече време“. В момент на burn out мениджърът лесно може да си помогне като се сети за тези сложени на изчакване интереси. И да си каже, че им е дошъл моментът. Дали ще е нов спорт, дали ще е изчитане на голяма поредица книги, дали ще е семинарът, за който все не намираше 5 свободни дни е без значение. Всичко зависи от личната преценка. Важното е да ги има тези неща с „отложен старт“, за да може всеки да си помогне да се извади от състоянието на преумора и депресия.

  • Да има собствен кръг за подкрепа

За добро или зло сме заобиколени винаги от хора. Първото важно нещо в случая е да имаме хора, които винаги ни подкрепят и така ни помагат да преживеем състоянията на обезверяване и хронична умора. Второто важно нещо е да се опрем на тези хора, когато се налага. Когато човек е преуморен трябва всячески да избягва хора от типа „дървени философи“ и „хейтъри“, защото контактите с тях единствено задълбочават умората и изцеждат енергията. Мениджърите обичат да залитат в посока „ще се справя“ и това е много глупаво, когато е извън контекста на офиса. В личния живот трябва да се стремим да сме в общност, да даваме и получаваме подкрепа. Да помагаме и на нас да ни помагат. Това е здравословно човешко общуване, което носи естествено усещане за щастие и неподправено доволство от живота.

  • Да обича живота

И така стигаме до най-основното, според мен умение за всеки мениджър – да обича живота. Човек обича ли живота, според мен винаги ще намери начин да излезе от тежка ситуация. Психологически инстинкт за самосъхранение го наричам. Това е нещо по-различно от стандартното понятие, което се свързва единствени с физическото оцеляване. Трябва да се обичат важните неща – живота, хората, въздуха, слънцето, природата и т.н., много преди да се обича това, което човек учи и след това работи. Да обича само или предимно работата си – кратка дефиниция на понятието „кариеризъм“. Ето защо умението да обича живота си го причислявам към мениджърските в този пост. Защото обикновено на мениджърите е присъщо да забравят, че преди всичко са хора и след това машини за вземане на решения.

  • Да бъде осъзнат и да иска да се развива

Да бъдеш осъзнат е да разбираш емоциите и чувствата си и как те влияят на мислите и действията ти. Мениджър, който иска да се развива трябва да бъде осъзнат. Трябва да може точно и ясно да определя състоянията си, в това число и тези на крайна преумора. Трябва да знае до какво могат да доведат и да има волята да си само-помогне. Единствено по този начин мениджърът може да се придвижи по спиралата нагоре, а не да се върти в затворен кръг. Когато научим нещо ново и изградим ново умение се придвижваме по спиралата нагоре. Само привидно всички се движим в кръг. Тези, които не осъзнават състоянията си и не си само-помагат циклят, а всички останали надграждат. Ето защо да бъдеш осъзнат, според мен е мениджърско качество и означава, че мениджърът иска да надгражда, да се развива. Да бъдеш осъзнат ти помага и в работата и в личния живот … и в релакса.

А кой казва, че тези неща не са важни и за хора, които не са мениджъри?

П.С. И всичко това, Владо, според мен попада в графа soft skills J

credits for: LISA DANIELLE SMITH, Camillestyles

Свързани статии

Back to top button
Close