Празници

Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит навършва 74 години(Видео)

Тази сутрин в храма на Троянския манастир  се отслужи божествена литургия, която бе последвана от благодарствен молебен за здравето и дълголетието на Негово Светейшество.Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит навършва 74 години(Видео)
Именно в Троянската света обител Неофит приема монашеството през 1975 г. Миналата година на рождения си ден Негово Светейшество получи званието „почетен гражданин на Троян“. И тази година българският патриарх не иска подаръци за себе си. Той призовава всички, които искат да го уважат, да дарят средства за благотворителност

Кой е Патриарх Неофит?

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриарха го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.
В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

„ Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление. “
На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]

Патриарх
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.[5]

Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.

На 27 ноември 2017, Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.


Репортер, видео и снимки: Ивайло Тодоров

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close