Най-ранната църква на територията на община Троян

Ясно свидетелство за благодатните плодове на раннохристиянската проповед в троянския край

Раннохристиянската църква „Свети Великомъченик Георги“ в местността „гергюва черква“ при римския кастел Состра – ясно свидетелство за благодатните плодове на раннохристиянската проповед в троянския край

Около 12 км северно от гр.Троян по пътя за Ловеч, при римския кастел Состра, а в последствие и образувалия се град около него, е имало трикорабен базиликален християнски храм, който в период от около 100 години (между ок. 350 – 450г.сл.Хр.) е бил водещ духовен християнски център в района.

 Това е най-ранната църква на територията на община Троян и една от най-ранните в Северна България. Според изследователите от секция „Антична археология“ в Археологическия институт с музей при БАН, може да се окаже, че става въпрос дори за един от най-ранните манастири на територията на Северна България в провинция Долна Мизия. Податки за това са, освен плана на църквата с две странични кули, нейните мащаби, но и от наличието на сгради извън очертанията на църковния храм.
     Данни за други подобни раннохристиянски храмове в околностите все още няма. Най-близко място с такова наличие се намира в древната Мелта (дн.Ловеч) на 28 км. на север, по пътя „Виа Траяна”, където се е намирала следващата станция за римската армия в посока река Дунав и античния град Улпия Ескус. Това е сигурен индикатор за значителния характер на християнството по нашите земи, показващ ни, че в IV в.сл.Хр., не само големите градски центрове са имали богослужебен живот, но и по-малките. От тук може и да се заключи, че разпространението на християнството не е било просто някакво средство на държавна политика в Римската империя, а че е плод на живата вяра в Богочовека Господ Иисус Христос, посеяна в сърцата на древните траки от раннохристиянската проповед между I-IVв.сл.Хр., увенчала се с победа над древния средиземноморски езически свят именно в края на споменатия период. Също така въпросният храм надживял античния град Состра, макар и да бил разрушен с него в Vв.сл.Хр. от хуните. Той получил втори живот в периода на Втората Българска държава XII-XIVв. Като оставил трайни следи в местното народно предание, предавайки своето име на местността, в която се намира. Това е ясен показател, че в района на Троян християнството има дълбоки корени, които намерили естествено продължение през по-късните епохи на Средновековието и Новото време. С това раннохристиянската базилика при кастела Состра се превръща в свидетелство за древността на Христовата проповед в Средния Балкан и в духовна перла на християнското  културно-историческото наследство по нашите земи.
       Базиликата е разположена между селата Ломец и Добродан, на североизток от с.Дълбок дол в местността Гергьова черква (318м.н.в.), на левия бряг на р.Осъм, на 2км. Северозападно от мястото, където в нея се влива Сухата река. Отдалечена е на 1км. Южно от кастела Состра, върху малко платовидно възвишение. В същата местност е проучена късноантична гробница, открити са случайно единични гробове от Късната античност, както и добре запазен похлупак на саркофаг от III -ти век.
     Базиликата е трикорабна, с една полукръгла апсида, притвор и три допълнително прилепени помещения от северната й страна. Дължината на наоса е 24,30 м. широчината – 9,5м. Ширината на притвора и дължината на наоса е 2/5. Дебелината на зидовете е 0,85м. Максималната запазена височина е 1,30м. Те са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан, с тенденция към изграждане на равномерна лицева зидария и замазка. При градежа е използвана и строителна керамика (тухли с дължина 31,5см., ширина 15,5см., и дебелина 5 см.). Зидовете са фундирани върху естествена скала. Наличието на голямо количество тухли с посочените размери предполага развитието на смесена зидария във височина. Влизането в притвора се е осъществявало от запад, през вход с широчина 1,65м. от който е запазена северната страница. В последствие същата е била стеснена с допълнително изграден зид с дължина 0,60м. От притвора към наоса се е влизало през вход, широк 1,65м., към който се подхожда през стъпало със същата широчина, повдигнато на 0,11м. от пода. Наосът на базиликата е бил разделен с колони, поставени върху големи каменни бази. Четири от тях са открити южно и северно от сградата. Размерите са 1×1м., с дебелина 0,20 – 0,30м.
       Към основния корпус на базиликата са прилепени три помещения от север:
Помещение №1 e с правоъгълна форма (6×5м.) и е разположено северно от притвора. В него се е влизало посредством вход от притвора с  широчина 1,10м., повдигнат от пода чрез праг. Зидовете на помещението са аналогични на вече описаните. Останалите две помещения, запазени в субструкцията, са долепени в близост до апсидата. Помещенията са изградени върху заравнен по-ранен предримски пласт, който се състои от отухлена глина, стенна замазка и фрагменти от тракийска керамика от късножелязната епоха. Въплосният пласт е регистриран на площ от около 150кв.м., северно от базиликата. Относно предназначението на помещенията може да се изкажат само предположения поради липсата на определящи находки и отделни архитектурни особености. Твърде вероятно е двете прилепени едно към друго помещения (№2 и №3) да са били баптистерий и преддверие (катихумен). Запазените остатъци от зидове, на юг от притвора, предполагат наличието на четвърто помещение симетрично на помещение №1. Поради големите разрушения в тази част на базиликата неговите размери и функции не могат да бъдат уточнени.
При проучванията са открити 17 монети, от които: Дипондий (бронзова римска монета) на император Адриан (117-138г.сл.Хр.), 12 медни късноантични монети, обхващащи периода от втората половина на IVв. – средата на Vв. В централната част на наоса са открити и четири медни средновековни монети от XII-XIVв. Открити са и два фрагмента от фасадна украса на базиликата. Единият фрагмент е керамичен, с врязани коси улеи, а другият е от варовик, с растителни орнаменти, вероятно част от корниз.
Сред останалите находки можем да споменем фрагменти от стъклени съдове (предимно купи, паници и два фрагмента от устията на питоси). Интерес предизвиква и откриването на урна, вкопана под подовото ниво на помещение №1. В нея са открити обгорели животински кости.
     Проучената базилика спада към т.нар. базилики с дървен покрив, едноделен олтар и дълъг наос.
…………………………………………………………………………
*Използвана литература
1) Иван Христов, Состра – римският град в полите на Хемус, Faber 2006, стр.71-74
2) Пресконференция на проф.Иван Христов през месец юли в Троян

Автор:
Отец Войден Божков
Тагове
Back to top button
Close