Искаме да ни признаят дейността

Искаме да ни признаят дейността

С тези думи започна интервютоми със Симона Попова, управител на сдружение „Арт асоциация „Водолей“ и Теодор Лука, ръководител на театрална школа „Нюанси” Троян.

Симона Попова е израснала в Созопол, режисьор, театровед, актриса. Автор е на Методология или наръчник за работа с деца в театралните школи
Преди седмица разбрахме от младия новатор в театралното изкуство, троянеца Теодор Лука, че има изпратено „Отворено писмо” от новосформираната Асоциация на частните театрални школи до министър-председателя, председателя на парламента, министрите на финансите, културата и образованието, до председателите на парламентарните комисии по финанси и по култура, както и до кметовете на София, Бургас, Благоевград, Стара Загора, Варна, Велико Търново, Перник и Троян, както и до председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.

Това бе повод да се срещнем със г-жа Попова и режисьора  Теодор Лука  в Троян.
В писмото те напомнят, че Те СА ТУК, РАБОТЯТ с ДЕЦАТА на България и „искаме да ни признаят дейността“, като ФАКТОР в КУЛТУРНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ живот на страната.  Вече е жизнено-важно да признаят дейността  им в името на децата. Именно тази идея е  обединило в Асоциация, за да могат заедно да бранят интересите на школите.
Много въпроси ги терзаят. Основният въпрос е защо не се отдава необходимата оценка на значимостта на тяхната работа и финансовото им подсигуряване? Защо гледат с недоверие към тях, като тяхната работа може да приравним спокойно с тази на учителите. Те дават А и Б-то на подрастващите в театъра. Те ги учат да пеят, танцуват, декламират. Един артист трябва да може всичко на сцената.
Преподавателите в тези частни студия стъпка по стъпка подготвят учениците си за реалността. Помагат им как да се справят с вятърните мелници на Дон Кихот в нашето съвремие. Те са техни съветници и приятели. Те инвестират не пари, а труд, емоция и много любов при тези занимания с малчуганите.
Започвайки разговора със Симона и Лука помолих първо да разкажат за тяхната работа.

Погледите им светнаха от радост, че ще бъдат чути техните преживявания и мигове с техните възпитаници. Разказваха за съвместните им проекти, за плановете си. Не спираха да говорят. Не усетихме как мина половин час. А имаха да споделят много. Но всичко това ще видите във видеофайла по-долу.
Но нека първо разкажем за Асоциацията на частните театрални школи.

Това са 13 театрални школи в София и в страната и то на утвърдени в професията си актьори като Мариян Бачев, Башар Рахал, Александър Беровски, на Петър Върбанов, Бранимир Митов, Диана Коева, Станимир Карагьозов, Мичо Димитров, на Стоянка Гунчева.
„Това са хора, доказали се с работата си. И във всяка една от тези школи работят поне по още 4-5 професионалисти, които занимават децата и с пеене, с танци, и с всички професионални техники, методи и практики.”, сподели Симона Попова – един от основателите на частен театър ,,Инверсия“,  режисьор и педагог.

Те желаят дългосрочно подпомагане чрез проектен принцип от Министерството на културата и Министерството на образованието, като поемат отговорност да докажат  финансовите средства,  в какво са вложени и не са „хвърлени на вятъра“. Педагозите смятат, че вече е жизнено важно и „Искаме да ни признаят дейността, чуят и видят плодовете“ на тяхната работа. Тъй като особено в ситуацията на пандемия ние се убеждават, че тези школи са тяхно духовно спасение и в този момент огромна част от тези деца имат невъзможност да ги посещават по ред причини. А проблемите, които са натрупали през годините са факт и вече доста дълго време нямат отделна програма, по която да кандидатстват с проекти имайки предвид, че във всички тези театрални школи работят професионалисти и не само образоват, а и дават духовна сила и духовно богатство на децата. „Т.е. ние сме едновременно и в образованието, и в културата, но ни поставят в ничията земя и няма проектен принцип, който да ни даде възможност да кандидатстваме с това, което правим. Например в одобрени около 134 проекти на столична програма „Култура” между 5 и 10 или 7-10% са проектите, които са с деца. Искаме да ни признаят дейността”, каза още актрисата, която е създала ръководство с нейни разработки въз основа на нейната педагогическа дейност.
В новосформираната Асоциация има специалисти в областта на мениджмънта, на режисурата, на актьорското майсторство и на педагогиката. Всички тези хора са разработвали през тези 10 г. дългосрочни програми и стратегии и имат критерии, по които могат да бъдат оценявани нашите проекти. Имат готовност да съдействаме на тези институции, когато това, което те искат, се създадат такива сесии по какъв начин да бъдат оценявани проектите. „Но на първо място е, че искаме да ни признаят дейността и  кандидатстваме в сесии заедно с държавни институции, с продуцентски къщи, с опери, с библиотеки. Просто нещата се бият. И то не е само проблем за частните театрални школи.”, допълни Попова.
Теодор Лука сподели, че с община Троян и всички културни институции в града нямат проблеми. Напротив, помагат за развитието на школата и изкуството. Да не забравяме, че Теодор е и режисьор. Всичките пиеси имат успех и се приемат възторжено. Има и заслужена награда на театрален конкурс с пиесата „Където улиците нямат имена” от ХII Фестивал на любителските театри 2019 – Лом. Част от театралните постановки на школата са – „Не знам, не искам, не мога“ , „Цветове“ , „Импровизатора“ и „Сънят на Фрея“; една е с автор големия български драматург Станислав Стратиев и също постановка на школата – „Мамут“.   От  Школа „Нюанси“  разбрахме, че творческата работилница  има нова локация , но засега запазват тайна къде ще е.
За тези апостоли на театралното изкуство може дълго време да пишем. За тяхната дейност, огорчения и за самата асоциация може да видите във видеото направено на 16.01 в Троян.

Искаме да ни признаят дейността
Отвореното писмо
Искаме да ни признаят дейността
Част от отвореното писмо и кои са в управителния съвет

Свързани статии

Back to top button