Троянската следа в Куба

Троянската следа в Куба – поредната интересна статия на младия Христо Костов.
В един човешки живот изникват трудности и предизвикателства ,но тяхното преодоляване калява духа и ражда желанието за победа. Пример за такава личност, отдадена на своите идеали, преминала през много препятствия, за да постигне желанията и целите си, е д-р Константин Мичев, първият български посланик в Куба през 1961 г. Като доказателство за тази житейска истина ще ви разкажа за трънливия път, който извървява д-р Мичев, докато стигне до своята дипломатическа кариера. Роден е на 20 юни 1903 г. в град Троян. Израства в бедно семейство на миньор, който загива във войната през 1913 г. Още като ученик в гимназията в Свищов от 1919 до 1920 г. е един от учредителите на младежките марксически групи. За тази си дейност е арестуван и изключен от гимназията, и интерниран. От 1919 г. става член на БКМС, а в периода от 1922 до 1923 г. работи в Земеделската банка в гр. Плевен, но не след дълго е уволнен заради своята комунистическа дейност. Избран е за секретар на Дружеството на банковите и търговските служители и делегат на техния конгрес. След Деветоюнския преврат през 1923 г. участва в Юнското антифашистко въстание, а след това и в Септемврийското въстание, организира нелегалното младежко комунистическо дружество в Габрово и става член на ОК на БКМС. През 1924 г. емигрира във Виена, където е привлечен към Задграничното бюро на БКП, работи с Георги Михайлов – Железов, г. с. т. и Иван Винаров, г. с. т. От 1926 г. преминава на нелегална работа в Париж, но френската полиция го арестува и той е екстрадиран отново във Виена, където пък взима участие в Юлското въстание на работниците през 1927 г. След амнистията в България се завръща в родината и в периода 1927/1929 г. следва право в София, но през 1930 г. отново емигрира в Чехословакия и до 1935 г. работи като сътрудник на ЗБ на БКП във Виена и Прага, изпълнява задачи на „тихия фронт“. В същото време участва в австрийското антифашистко въстание през 1934 г., следва и завършва медицина във Виена 1930-1935 г. Следващият момент от биографията му е периодът, когато става интербригадист в Гражданската война в Испания и член на Испанската компартия от 1936 до 1939 г. Ръководен деец е в Щаба на интербригадирите в Албасате, участва в сраженията до Мадрид, през 1937 г. е бригаден лекар на Южния фронт, после – дивизионен лекар на 16-та дивизия, в която за героични прояви е повишен в чин майор от Републиканската армия. През 1939-1940 г. е концлагерист в „Сен Сюприен“ и „Гюрс“ във Франция . През 1940 г. нелегално е прехвърлен в България, подпомага Габровския партизански отряд, участва в двете фази на Отечествената война в България 1944-1945 г. като лекар в I гвардейска дивизия и гл. инспектор по евакуацията при командването на БНА с чин полковник. През 1945-1946 г. е избран за председател на Централната хигиенна комисия при ЦС на ОРПС и началник на Хигиената на труда. В същото време е и председател на Съюза на интербригадистите от 1945 г. и секретар на ЦК на Съюза на борците против фашизма от 1946 г. В периода 1951/1954 г. изпълнява длъжността зам.-председател на ДОСО. Избиран за член на Бюрото на ЦК на Съюза на Борците против фашизма и капитализма от основаването му през 1954 г. и дълги години след това. Д-р Мичев взима участие в политическия живот на България, избиран е за народен представител в VI ВНС, участва в подготовката на основаването на ФИАПП, която по-късно се преобразува във ФИР (Международна федерация на Борците против фашизма). Член е на нейното бюро и на Генералния съвет. Участва във войната в Корея като ръководител на Първата българска доброволческа санитарна бригада 1951-1954 г. Много интересен и ключов момент в биографията му е периодът, когато преминава на дипломатическа работа през 1954 г. Първоначално е изпратен като Пълномощен министър в Италия в мандат 1955-1959 г. След като доказва качествата си на дипломат в Италия идва и нов момент от живота му – той остава в историята на българската дипломация с това, че в периода 1961-1963 г. става първият български посланик в Куба и то по време на контрареволюцията. Успява да създаде и развие едни много ценни контакти с държавните глави на Куба начело с министър-председателя Фидел Кастро /който в периода от 16 февруари 1959 до 24 февруари 2008 г. и Първи секретар на Кубинската комунистическа партия от юли 1961 до 19 април 2011 г., а по късно и президент от 2 декември 1976 до 24 февруари 2008 г. ,приеман за емблемата на Кубинската революция / и с президента на Куба Освалдо Дортикос Торадо Ведни /президент в периода от 17 юли 1959 до 2 декември 1976 г./ Тези контакти, които д-р Константин Мичев развива в този период изиграват ключова роля в бъдещите контакти и взаимоотношения между двете държави, България и Куба.

Троянската следа в Куба
С посланика на Куба

Той успява да изгради този мост, който да бъде символ на дружба и взаимна помощ. След края на дипломатическата си кариера той не спира да работи и в продължение на дълги години е член на Националния съвет на ОФ, участва като член и на ЦКРК (Централна Контролно ревизионна комисия) на БКП. За щастие д-р Мичев оставя едно ценно писмено наследство – разказ за своя толкова богат и изпълнен с преживявания живот .Той е автор на книгите „Борбата на испанските селяни в народоосвободителната война“ 1948 г., „Политическите борби в Италия“ 1960 г. и съавтор в изданието на БАН „Солидарност на народите с република Испания“ 1972 г. За своя дългогодишен труд с Указ №1329 от 20 юни 1973 г. на Държавния съвет на Народна Република България д-р Константин Мичев е удостоен със почетното звание „Герой на социалистическия труд“ по случай неговата 70- годишнина и за неговото активно участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма. През годините е отличаван и с ордените „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941-1944 г.“, „Народна република България“, „Георги Димитров“-1973 г., носител е на военни отличия на Испанската републиканска армия, на Корейската народна армия, както и със съветския юбилеен медал „Ленин“. Биографията на д-р Мичев е доказателство за това колко повратен е животът на един човек и как идеите и целите могат до такава степен да опиянят един човек, че да бъде готов на всичко, за да ги реализира, стига те да са в интерес на отечеството му. Животът на д-р Мичев е един добър пример за човек, почнал от нищото, преминал през различни премеждия, но с хъс и желание успял да преодолее всичко и да запише името си със златни букви в историята, не само като фронтовак, лекар, политик, но най вече като дипломат и общественик. Оставил трайна диря в дипломатическите отношения между България и Куба. За съжаление тази ерудирана личност напуска този свят на 15 януари 1997 г. в София на 94 години, една достолепна възраст за човек, преживял затвори, войни и битки, но не загубил желание за успех и правда в полза на родината си!

 

ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:
Биографичните данни на д-р Константин Мичев, използвани в статията ,са цитирани от енциклопедичния справочник за носителите на най-високото трудово отличие – държавното звание в Народна Република България – Герой на социалистическия труд,- „Трудовата слава на България“, съставители- колектив с рецензенти доц. д-р Стефан Ефремов и доц. д-р Георги Янков, изд. д-р Петър Берон, С., 1987, с. 317.
Използвани са и архивни материали от личния архив на д-р Константин Мичев ,предоставевени от дъщеря му проф. д-р Митка Мичева.

 

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button