За патрона на училището

За патрона на училището си, Васил Левски, разказва Виктория Петрова, Клуб „Медии“ Троян. Ще видите и прекрасната презентация на Преслав Пенков  – ,,Апостола в снимки и картини“, който също членува в този клуб.

Нашето училище, СУ „Васил Левски“ – Троян, е училище с над 100-годишна история, пише Виктория.
През 1943 година, преминала през множество етапи на изграждането си, пълната смесена гимназия приема за патрон името на Васил Левски. Оттогава, вече повече от 7 десетилетия училището носи с чест името на безспорно един от най-великите българи в историята на България.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. На крехката възраст от 14 години Левски губи баща си, а за него започва да се грижи вуйчо му Василий Караиванов. В периода 1852–1854 година той живее в местния светогорски метох, а по-късно двамата с вуйчо му се преместват в Стара Загора, където Васил завършва II клас на старозагорското класно училище.
Левски се проявява като буден и мислещ младеж, с високи успехи, които карат Караиванов да му обещае по-нататъшно обучение в Русия, което така и не се осъществява. През 1856–1857 година Васил учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий.
Въпреки че Левски има светло бъдеще в духовното дело, той избира да се захване с националната революция. Голяма заслуга за това има българският революционер Георги Раковски. На 3 март 1862 година Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата българска легия, организирана от Раковски. През тези времена се появява и знаменитият му псевдоним – Левски.
От 1864 година до началото на 1867 година Левски се занимава с учителска дейност в различни български селища. През пролетта на същата година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов. В Белград пък укрепва познанствата си от Първа легия и се среща с нови революционери, сред които е и Любен Каравелов.
Левски има план за българската революция – въстание. Той започва да се стреми към тази цел и изгражда мрежа от комитети на територията на цялата Османска империя. На 26 август 1869 година Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си. Към края на 1871 година Вътрешната революционна организация е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. През времето на подготовка Левски успява да направи 2 обиколки на България, като втората започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август.
В края на 1871 г. Българският революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ (начело с Любен Каравелов) и Вътрешната организация (начело с Левски) стигнали до убеждението, че за успеха на освободителното движение е нужно обединяване на усилията на комитетската организация в страната с тази на емиграцията. Така постепенно изкристализирала идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство.
След Общото събрание Левски се завърнал в родината, където през есента на 1872 г. се създали и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По същото време, по инициатива на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско, бил изготвен план за нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак. Акцията била осъществена на 22 септември 1872 г., но турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците и в крайна сметка успяла да ги арестува.
По това време Левски се намирал в Южна България. Той преценил, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния се отбил в Ловеч, където бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София. На 6 (18) февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен.
Макар и да си отива от този свят едва на 36 години, Левски се превръща в символ на националната революция, силата и непреклонния дух, будността и решителността.

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button