Троянци отбелязаха 137 години от Съединението на България

Троянци, днес, 6 септември,  отбелязаха  Съединението на Княжество България с Източна Румелия – денят, в който преди 137 години българите от двете страни на Балкана защитиха правото си да живеят в една обединена държава.
Венета Илиева – уредник в Музеят на художествените и приложни изкуства в Троян припомни с искрено уважение за делото на нашите предшественици, които пренебрегнаха разногласията и политическите си пристрастия в името на националната цел – териториална и държавна цялост на Отечеството ни.

Днec Бългapия чecтвa 137 гoдини oт Съeдинeниeтo нa Kняжecтвo Бългapия и Изтoчнa Pyмeлия. Ocвeн чe ce oбeдинявa пo-гoлямaтa чacт oт тepитopиитe, нaceлявaни c eтничecĸи бългapи, тoзи извършен самостоятелно aĸт, пoĸaзвa ĸaĸтo нa Ocмaнcĸaтa импepия, тaĸa и нa Beлиĸитe cили, чe бългapитe не се примиряват с несправедливостта. Съединението е дело на българския дух и самочувствие.
Актът на Съединението е продължение на българската национална революция и е първата успешна акция за реализиране на национално-обединителната програма на българите.
Сред основните вдъхновители на Съединението е Захари Стоянов. Неговото огнено перо пали искрите на вдъхновението за целокупна България в много българи. Неговото оръжие е в. „Борба”, който той издава през 1885 г. В своите статии Захари Стоянов открито призовава за премахване на разделението и за борба за обединение на всички земи населени с българи.

Уредникът от МННЗХПИ сподели, че в Троян  също се създава такъв комитет. На 12 септември 1885 г., той призовава местното население да подпомогне святата за България цел – обявеното Съединение, с каквото и както може.
Председател на комитета е Иван Казанджиев, бивш съзаклятник в Троянския революционен комитет, укривател на Васил Левски. Той е един от инициаторите за построяване на Жълтото училище и Марковския мост. Други членове на комитета са Минко Мирчов, Иван Колев Марков, Цочо Марков, Дочо Стоюв, Минко Вълчов.
Благодарение на активността на троянския комитет и ловешкото опълченско дружество се формират две групи доброволци в Ловеч, в които се включват младежи от троянско и Ново село. Никола Гимиджийски в спомените си разказва, че той постъпва като доброволец в Троянската опълченска чета след закриването на троянската митница, на която той е управител, поради мобилизацията за Сръбско-българската война. Едната част от доброволците са отправени към София и след това в Пирот, друга заминава за Велико Търново, а трета изпълнява караулни функции в Ловеч. Военните инструктори Васил Данаилов и Койно Стоев са троянци. Сред доброволците от Троянския край са още Пенчо Икономов, Стефан Серяков, Минко Казанджиев, Тома Хитров, Тотю Хаджиев, Иван Кънчев.
Четирима жители на село Дълбок дол жертват живота си в Сръбско-българската война за защита на Съединението.
Като участник във всички съединистки акции политикът с троянски корени Константин хаджи Калчев ще нарече Съединението „акция на могъщия дух на цялата епоха”. „Това събитие беше един от етапите към голямата задача за културно и политическо обединение на всички българи”, казва още хаджи Калчев. „В тая борба се прояви могъщия дух на цялата епоха на българското Възраждане, в който е дълбоката, постоянната и твърдата вяра на неговите ръководители в силата и успеха на народното дело”.

Илиева завърши с думите на Стефан Стамболов:
„Съединението прави силата,
а силата ражда независимостта”

Пред паметника на Захари Стоянов  в балканския град бяха  поднесени венци и цветя от Община Троян, Общински съвет Троян, политически партии, Музеят  и Народно читалище „Наука -1870“.

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button