Цветомир Стоилов: В България тренирах, в Испания придобих опита

Цветомир Стоилов – един успяла българин в чужбина и дарител за КК“Атнес“ Не крия от никого, че бъдещето на Троян ме вълнува много. И затова се оглеждам за младите хора, които са навсякъде в града.

И ми е интересно какво мислят да правят след като завършат. Ще се приберат ли в родния си град? Или ще избягат другаде. Вече Ви срещнах с Петър Краев, Николай, Виктория Дундева.
През август съдбата ме срещна с един младеж, който е троянец по душа и сърце. Въпреки че живее в Лондон. Това е Цветомир Стоилов. Бивш ученик на Карате Клуб „Атнес„Троян. Той беше тук на 9 пореден международен семинар по бойни изкуства и карате. Бе довел свои ученици и в същото време превеждаше на един от лекторите – ШИНХАЙ Хосе Фернандо. След това заминаха за Кранево – поредната международна изява, където 8 – годишният Стоян Тръшлев (ученик на Цецо) спечели бронзов по ката и сребърен по кумите. Той е от карате клуб SHINDOJO KARATE CLUB LONDON. Това бе повод да се срещна с Цветомир или Тони (така го наричат испанците).
Руслана Попсавова:  Здравей, Тони! Радвам се, че си отново в Троян. Твой ученик спечели медали от Кранево. Как приемаш това?
Цветомир Стоилов: Това е голям успех . Един участник с два медала. За мен това е голям стимул да уча децата да се развиват в карате. Аз от малък бях запален по този спорт. Като че ли нещо ме влечеше. Още преди 90-те години покрай брат ми (той е треньор по йога в момента в Пловдив), който се беше свързал с група негови приятели и тренираха бойни изкуства. И аз като по- малък ходих да ги гледам. И се запалих, а и започнаха да излизат филми с бойни изкуства. Тогава беше малко забранено. Трудно можеше да се тренира. Само полицаите го практикуваха. След 1990 год. официално започнаха да се регистрират клубове. И аз тогава се записах в школата на Емил Атев в Троян. Тук аз основно изучих каратето. Впоследствие учител ми бе Малин Малинов, Шихан Фернандо.

Сегашния ми треньор в Англия – Шихан Лео Липински 8 ДАН.Той е президент на Европейската Годжу рю СЕЙВАКАЙ – от Лондон. Голям човек. Много ми е помогнал. Самият той се бори с коварната болест – рак. . Уменията по карате много му помагат. Мисля догодина да го доведа в България за семинар. Но да сме живи и здрави
Руслана Попсавова: Според теб карате какво е – спорт или изкуство да владееш себе си?
Цветомир: Каратето е нещо повече от спорт. Докато спортът развива физически качества, карате и по вътрешни качества, които във времето се възпитават. Основното качество, което се развива е дисциплина, особено за малките деца дисциплината е от голямо значение. Да могат да израстват като личности. Оттам нататък на всяко дете се отваря път и всяко дете си избира накъде ще върви. Психическата устойчивост – това е много важно качество за детето. За да може да се ориентира в трудното време в което живеем. И затова детето трябва да е подготвено за живота. Както и дишането. Много важен фактор. И точно каратето възпитава тези вътрешни качества. Другите спортове развиват тези качества и умения , но при карате е по–дълбоко. Един от моите учители, Малин Малинов, казва, че карате е хибрид от много спортове.
Руслана Попсавова: Разкажи за себе си, как се озова в Англия? Нямаше ли начин да останеш в родината?
Цветомир Стоилов: Тренирах в България 12 години. Аз съм първият троянец, спечелил бронзов медал при мъжете от национално първенство. Това мисля,че беше 1996 год. И така практикувах доста сериозно. През 2001 година реших да ида в Испания да се подобря, да науча повече за много силната тамошна школа. Бях твърдо убеден, че ще продължа да се занимавам с карате. Защо точно там? Защото испанското карате е водеща сила и досега. Там конкуренцията е голяма и точно заради това всички имат по – голям опит. Много японски майстори на бойното изкуство живеят и преподават там. Обиколих няколко клуба за да тренирам, но при Хосе Фернандо се задържах най-много. Той бе впечатлен от моите умения още в началото. И ми стана любим учител. Той много ми помогна за да придобия още по-голям опит. И ако трябва да кажа с едно изречение – в България тренирах, в Испания придобих опита , в Англия – реализирах.
В Испания 12 години се занимавах. Даже станах шампион на Мадрид. Но не съм се занимавал активно, защото работех друго. Може би, ако карате ми бе единственото щях да прогресирам. Но нали разбирате, че в чужда държава е много трудно да се прехранваш само със спорт.
И така през 2007 за първи път доведох Фернандо в България. Тогава бе и първият международен семинарна полицаите в Троян. И оттогава те станаха традиционни. Вече 9 години.
Р. П.: Ти говориш за Испания , а аз зная ,че живееш и работиш в Англия. Би ли обяснил малко повече за това?
Цветомир Стоилов: Аз имах идея да се върна в България и да направя клуб в Пловдив. Но в същото време имах и предложение да се занимавам в Англия. Работата беше 50 на 50. Затова отидох в Англия. За проба. В крайна сметка в България ми е дома. Мога винаги да се върна. Но се задържах там за мое щастие. Видях че има интерес, възможности за развитие. А и от финансова гледна точка бе по – лесно. Направих „SHIN DOJO karate klub Лондон. Една година тренирахме усилено с учениците ми. Вече втората пък обираме плодовете на къртовския ни труд. Сега вече имам около 50 ученика. Като равносметка на изминалата 2015 мога да кажа ,че имаме 28 спечелени медала. Имаме национален шампион , както и 2- ри и 3- ти места . Но за мен най- голямата гордост е, че клубът се нареди в ранглистата за английско традиционно карате на 7–мо място от 22 клуба общо.. Все пак има клубове с 15-20 годишна традиция. И моят клуб да се нареди толкова напред, да ги задмина,   прави ме  повече от горд. Това е повече от стимул за да работя.
Р .П.: Лесно ли се преподава в Англия? Срещаш ли трудности с комуникирането с родителите на децата?
Цветомир Стоилов: Имам подкрепата на родителите. Те виждат, че има промяна в детето им след тренировките. И даже много от тях идват и специално ми благодарят затова, че откакто детето тренира при мен е станало по – концентрирано, даже и по–разумно.
Аз гледам децата да ги държа винаги концентрирани. Те са малки и много лесно се разсейват. И по този начин го уча да е по целенасочено и да мисли само за едно нещо. Това е и основната ми цел за по- малките. Защото те все още не разбират от техниката. Имам ученици 4-5 годишни. И е много трудно да седнеш да му обясняваш кое как се казва, как се изпълнява. Всичко идва с времето си. Моята основна цел е да го науча постоянно да внимава. Като гледа другите деца то много по бързо се научава и сравнява. Затова моите тренировки са малко комбинирани. По едно и също време тренират и големи и малки. По този начин от една страна – малките като папагали повтарят от по- големите, а каките и батковците пък се радват,че са един вид учители, което е стимул за тях. Такава практика има и в Испания със същата цел. Деца- родители. Подрастващите да копират от родителите си. И това наистина дава добри резултати.
Р .П.: Като каратист имаш ли постижения след като се премести в Англия?

Цветомир Стоилов: Станах вицешампион по традиционно карате Англия. Само контузията ми в ръката ми попречи да стана шампион. Но никога не е късно. Сега работя с една федерация по карате в Англия – СЕЙВАКАЙ (SEIWAKAI). От Англия имам 2-ри дан за годжу рю карате, а в Испания 3-ти дан в друг вид – шито рю карате. Разликата в двата стила е, че единият е традиционен за Англия. Действията са по – твърди. Докато-шито рю карате в по –спортен. И аз се опитвам да съчетавам спортното с традиционното. Може би заради това има такъв добър ефект.

А медията ,която се грижи за добрата информираност е BG.BEN.  Отговорен редактор е Евгени Кайдамов
Наблюдавам възпитаниците. Преди бяха по – буйни, не слушаха. Сега обаче имат огромна промяна. Страхотна дисциплина и концетрация. И родителите не могат да си познаят децата. Когато детето е психическо устойчиво и дисциплинирано се отварят пътища за него.
Р .П.: Във всеки спорт ли се възпитават тези качества?
Цветомир Стоилов: По принцип – ДА. Но в карате е на преден план. Аз мисля, че трябва да се тръгне точно от там. И чак тогава да се мисли за изграждане на личност.
Р .П.: Каква е разликата между карате като спорт и бойното изкуство? Има ли изобщо такава?
Цветомир: Бойни спортове има много. Според мен каратето е боен спорт съчетано с изкуство. Карате е начин на живот. Да вземем пример с ММ бойците и с бокса. Да, те развиват спортни качества. Но за да се усъвършенстват трябва да могат да владеят и някои техники на карате.
Другата разлика е,че при бокса(например) има възрастова граница. Тялото не може да продължава. Докато при карате е важно вътрешното състояние. Ката може да се прави и на 90 години. Това е философия. Начин на живот
Р .П.: Ако беше в България щеше ли така да се развиваш?
Цветомир Стоилов: Да, може би по- трудно щеше да ми бъде. Но все пак аз имам доста контакти. Но в Англия е много по- лесно финансово. Човек може да се издържа без много проблеми. Аз съм родолюбец, но в България системата ни е по- мудна и времето за реализация е много повече. Тук има и трудност в набирането на членове. Трябва да си известно , много популярно име. Докато в Англия не е така. Начинът на мислене на хората е по-друг. И всеки има право да си има своя тактика, позиция, план. Там няма кой да се бърка ( не че всичко е идеално). Аз лично си бях направил цялостен план и сега го изпълнявам бавно. Пътя на успеха се върви бавно. Не може да се изкачваш по стълбата изведнъж. Трябва стъпало по стъпало. Желателно е търпението да върви ръка за ръка с трудолюбието и постоянството. В крайна сметка това е важно и за живота на дадена личност. И тук отново се връщам на предишната тема,че повечето спортове наблягат на физическата страна, докато при нас – на личностното развитие.
Р .П.: Какво ще кажеш за джудото?
– Цветомир Стоилов: За мен джудото също е бойно изкуство. Аз много уважавам този спорт. Коренът и на карате и джудото е един – DO – означава път. Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ – убий с един удар. Гореспоменатите подръчни средства, са нунчаку (използвано за лющене на ориз), тонфа (дръжка на мелничка), сай (средство за садене на ориз), бо (дълга тояга), джо (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името кобудо.
Р.П.: За да станеш толкова добър и популярен каратист , имат ли влияние родителите?
Цветомир Стоилов: Всяко дете си има своя път.И когато види, че вратата през която иска да мине е отворена – влиза. Вече как ще се развие в тази насока зависи от самото дете. Аз когато за пръв видях каратето реших,че това ще е моят живот. Нещо ме грабна отвътре. Докато бях малък не разбирах чак толкова много. Но имах огромното желание да тренирам този спорт. И ето ме сега. Аз обучавам.
Р .П.: В България прибираш ли се често?
Цветомир Стоилов: Нямам много тази възможност. Защото не мога да оставя клуба. А и работя допълнително почасово. Няма как. Иначе основното е каратето. Имам две зали и сега мисля да откривам трета. И ако се осъществи това няма да има време да се занимавам с друго. Моята цел е да се занимавам само с карате. И аз ще продължавам да вървя по начертания ми път. Ще изисквам и от децата да имат своят план и да се научат да вървят по него , макар и с трудности.
Р .П.: Зададох ти предишния въпрос не случайно. Какво ще кажеш за Троян. Има ли промяна? И как мислиш, ще можем ли да върнем младите хора ?
Цветомир Стоилов: Моите впечатления са, че нещата много добре се развиват в Троян . Когато аз тръгнах бях доста разочарован. Напоследък виждам голяма промяна и все повече си ме влече към родния град. Мисля,че хората( това е индивидуално) биха предпочели да се върнат един ден. И аз бих се адаптирал доста бързо към начина на живот тук. Но аз имам доста недовършени дела в Англия и не бих се върнал скоро тук. Искам да видя на какво съм способен , докъде мога да стигна. За мен това е много важно. И другото е, че ако се върна трябва да започне от А и Б-то. Ще е по- трудно. Но все пак казвам, че хората рано или късно масово ще започнат да се връщат. Ние сме чужденци извън България. Доста българи срещам и те споделят, че ще се върнат. Даже познавам много хора , които са живели в Испания и са се прибрали в България. Но младите хора засега се чувстват финансово по-добре там. И спестяват, че като се приберат в родината да ги вложат някъде.
Р .П.: Какво би посъветвал завършилите сега младежи? Да се борят с трудностите в България или да заминат в чужбина?
Цветомир Стоилов: Аз бих казал, че за всеки има място под слънцето . И не трябва всеки да бяга. Човек трябва да се бори и да се развива. Бих казал, че ние по-нищо не отстъпваме по качества на другите нации. Видял съм много по света. Ние, българите имаме черти, които другите нямат. Не случайно шампионите от клуба ми са българчета. Има и русначета. Но повечето са наши. И те за две години са постигнали много повече отколкото децата от други нации.
А що се отнася до изказването на родители „Какво да прави в България, нека отива в чужбина”

Аз мисля, че детето трябва да избира. А родителите да го усетят. Родителят е този, който дава насоки, но до известна възраст – 12 години. След това обаче могат само да стимулират и поощряват. За жалост много добри работници избягаха в чужбина. Но като виждам как се развива България хората ще предпочетат да се върнат или да не бягат. Ето например моят брат. Той е в Пловдив. инструктор по йога. Той намери своя път в България. Беше фотограф към 24 часа. Сега има свой клуб. Той живя 3 години в Индия. И се върна.

Р.П.: Разкажи нещо повече за него?
Цветомир Стоилов: При нас с брат ми се получи много интересно. И двамата сме преподаватели. Аз по  карате (осъзнаване на движението), той – йога(осъзнаване на покоя) каkто   Ин и Ян енергии (Yin & Yang) – знакът на противоположностите. Нашите родители никога  не са се интересували от спорт. Той е  специалист . Много неща съм научил от него.  . Той е един от организаторите на фестивали на здравето в България. Той е по-напред от мен във всяко отношение. И аз продължавам да се уча
Р .П.: За финал на разговорът – какво ще кажеш към младите хора, българите
Цветомир Стоилов: Човек трябва да има ясна цел След това да си начертае пътя. И чак тогава да насочи енергията си към достигане на целта. Даже бих се осмелил да посъветвам родители да усетят децата си и да ги насочват и им помогнат как да изпълнят мечтите си.

Свързани статии

Back to top button