Спомен за един истински българин от негов внук преди представянето на книгата със спомените му

Книгата с пълните  спомени на Иван Ковашки е  издадена от НД „Традиция” Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк” Априлци – Троян.Ще бъде представена на 07.02.2017 г. от 17,30 часа в залата на Общински съвет Троян. Ето част от нея:

Дядо ми Йонко Минков Ковашки, известен като Иван Ковашки е герой от войните за национално обединение. Носител на всичките четири степени на войнишкия кръст за храброст. След войната става свещеник и приема името Иван. Беше изключително набожен. Истински служител на христовата църква. Спазваше без никакви компромиси всички пости и  другите религиозни порядки. Като свещеник в Ново село беше издействал, докато черквата в неделен ден не се пусне, да не се отварят дюкяните, т.е. първо хората да отидат на църква, а после да сядат на пиенето и яденето, и да ходят на пазар.

Когато се ръсеше по Йордановден, независимо от времето, в големи преспи или не, отиваше да ръси по махалите в Ново село, без да пропусне нито една къща. Мен ме е водил много пъти и съм пряк свидетел на тази му дейност.

В Ново село нямаше вода в къщите по онова време, дядо всяка сутрин наливаше от чешмата в центъра и се миеше гол до кръста у нас, независимо дали е зиме или лете. Войнишките години го бяха научили, че с хигиената не се прави компромис.

Учредител е на банката и кооперацията в Ново село, и техен дългогодишен деятел.

Войната беше оставила решителен отпечатък върху дядо. За дейността си като свещеник, не говореше, но за войната говореше непрекъснато, без обаче да изтъква своите подвизи. Преди да почине беше болен от склероза и не помнеше дори близките си, нито, че е поп, но за войните помнеше всичко. Последните си месеци живееше у нас в Троян срещу гарата. Нейната жълта сграда му приличаше на щаб и непрекъснато се обличаше чевръсто, вземаше бастуна в ръце и казваше, че ще отскочи до щаба на полка. Много пъти като болен от склероза се измъкваше от къщата и тръгваше по троянските улици в расото си. Хората го поздравяваха с „Отче”, а той казваше: „Не съм свещеник, фелдфебел съм!” В края на живота му, този спомен – за службата в името на България, единствен го крепеше!

Има двама сина – Минко и Аню, и една дъщеря – Радка, майка ми. Двамата ми вуйчовци бяха възпитани в дух на безпрекословна обич към Род и Отечество. И двамата са били „Бранници”, за което после преминаха през много неприятни изпитания. Минко е дългогодишен секретар на Видинския владика, а след това дълги години свещеник в унгарската столица Будапеща и Аделаида /Австралия/.

През годините дядо ми повлиява силно на много момчета от околията да се обърнат към вярата и определя на мнозина пътя им в живота. Много добър пример е професор Тодор Събев, с който до края на живота на дядо си останаха много добри приятели. Иван Ковашки е човекът повлиял му изключително много да учи богословие и според тогавашните наредби на църквата му дава характеристика за да учи.

Събчо Радионов
Внук на Иван Ковашки