Огън, традиция и пречистване: Сирни Заговезни и обичаят „Уругльовене“ в село Добродан
Когато слънцето се скрие зад хълмовете на Предбалкана в неделята преди началото на Великия пост, село Добродан оживява под светлината на хиляди искри. Тук традицията на Сирни Заговезни не е просто спомен от миналото, а жив ритуал, познат сред местните като „Уругльовене“.
Магията на огненото дърво
Централната фигура в този обичай е „уруглювата“. Това е специално подготвено дърво (най-често череша или леска), чиито клони са разцепени и запълнени със слама, шума или „черешово лико“.
Подготовката започва седмици по-рано, като всяко семейство и всяка махала се стараят тяхната уруглюва да бъде най-висока и най-добре подготвена. В празничната вечер мъже, ергени и деца излизат на високите места около селото, за да запалят огньовете, които според преданията прогонват злите сили и пречистват земята за предстоящата пролет.
„Ората-копата“ и силата на думите
В Добродан уругльовенето е придружено от характерни напеви и наричания. Докато въртят запалените факли над главите си, образувайки огнени кръгове в тъмнината, участниците изричат благословии за здраве, плодородие и берекет. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще бъде защитена реколтата от градушка и болести.
Прошката – мостът между хората
Преди обаче пламъците да лумнат в небето над Добродан, традицията повелява най-важния жест в този ден – искането на прошка. По-младите посещават домовете на своите родители, кумове и по-възрастни роднини, за да кажат: „Прощавай!“ и да чуят заветното: „Господ да прощава, простен да си!“.
Празник на общността
През последните години в Добродан обичаят „Уругльовене“ се превръща в истински празник, който събира не само местните жители, но и много гости. Около големите огньове се извиват кръшни хора, звучат народни песни, а трапезата е богата на баници със сирене, варени яйца и бяла халва за традиционното „хамкане“.
Обичаят в село Добродан е доказателство, че огънят на традициите в Троянския край не гасне. Той се предава от бащи на синове, за да напомня, че прошката пречиства душата, а огънят – земята ни.
