Училището за планински водачи в Черни Осъм почете своя патрон Васил Левски
В слънчевия следобед на 17 февруари учениците от Училището за планински водачи в село Черни Осъм почетоха своя патрон – Васил Левски. Строени в тържествен строй, те поднесоха венец на признателност пред барелефа на Апостола в центъра на селото.
Преподавателят по история г-н Цветков припомни накратко ключови моменти от живота и дейността на Дякона, като акцентира върху неговите посещения в Черни Осъм и Троянския манастир. Емоционален момент бе изпълнението на безсмъртните Ботеви стихове „Обесването на Васил Левски“ („О, майко моя, родино мила“) от четвъртокласника Васил Ганеков.
Заедно с представители на Кметство Черни Осъм, местното читалище и пенсионерския клуб, присъстващите почетоха паметта на Апостола с едноминутно мълчание. Всички се обединиха около въпросите:
- Има ли мисия по-достойна?
- Има ли пример по-вдъхновяващ?
- Има ли цел по-висока от примера и делото на Васил Левски?
Чествания пред паметната плоча в град Троян
На 19 февруари от 10:30 часа учениците се включиха в общоградските чествания пред паметната плоча в град Троян, където някога се е издигал ханът на Васил Спасов. 144 години след неговата гибел си даваме сметка, че делото му все още не е завършено. Васил Левски изгради фундамента на националното ни достойнство, но неговият пиедестал е дело на всички нас.
Крос „По стъпките на Левски“ и викторина
Възпитаниците на училището взеха активно участие и в традиционния национален крос „По стъпките на Левски“, който финишира пред портите на Троянския манастир. Децата от вокална група „Балканско ехо“ с ръководител Юлия Тодорова поздравиха участниците с песните „Песен за Левски“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.
Програмата завърши с викторина, свързана с най-важните моменти от живота, делото и заветите на Васил Левски. Въпреки хладното време, ученици, учители и родители от Черни Осъм почетоха величието на най-светлата личност в българската история.
Символ на святост
Превърнал се в икона за всички българи, Апостола заслужи най-скъпото – безрезервната народна любов. Неговите идеали остават жалони, спрямо които да съизмерваме мечтите и усърдието в делата си – както лични, така и обществени.
