
РЕТРО ЛОКОМОТИВЪТ ПРЕМИНА ПРЕЗ ЛОВЕЧ , НО НЕ МИНА ПРЕЗ ТРОЯН – видео
РЕТРО ЛОКОМОТИВЪТ ПРЕМИНА
за първи път по ж. п. линия Левски – Ловеч – Троян. Това е възстановеният за движение на собствен ход по пара музеен парен локомотив No: 16.27.
Пак за първи път, за разлика от предходните атракционни пътувания, в състава на влака бяха включени само и единствено товарни вагони (13 броя).
Туристите пътуваха паралелно на линията с автобус и на определените места слизаха за да снимат ефектното преминаване на влака.
В предварителното разписание бяха предвидени спирания за такива „фотопаузи“ на всички експлоатационни пунктове (ж. п. гари и спирки) между ж. п. гари Левски и Дойренци включително, при надлеза на сп. Умаревци, на ж. п. гара Ловеч, както и на всички спирки между ж. п. гари Ловеч и Троян.
По предварителното разписание, атракционния влак тръгна на 08:20 от ж. п. гара Левски.Стигна до Хлевене .Троянци доста почакаха . Но нямаха щастието да го видят
ХУБАВА РАБОТА, АМА ТРОЯНСКА!
Кратка историческо-техническа справка за лок. No: 16.27:
Пътническият парен локомотив 16.27 има колоосна формула 1’Е – h2Р (което означава за неспециалистите 5 свързани задвижващи/двигателни колооси, третата от които е ведуща).
Дължина между буферите е 23000 мм; маса с пълни запаси 156,1 тона; сцепна (адхезионна) маса 86 тона; диаметър на двигателните колооси по кръга на търкаляне 1400 мм; Максималната допустима конструктивна скорост на движение е 80 км/ч.; Мощността е около 1800 к. с.
Произведен е през далечната 1948 г. от „Wiener Lokomotivfabrik“ („WLF“) – Floridsdorf (Виена, Австрия), под заводски номер 17632 и първоначален номер 42 2746. Принадлежи към т. нар. „втори военен тип“ на немските железници (DR) – BR 42 (в БДЖ получили серийно означение 16).
Всъщност, този тип локомотиви представлява усилена версия на „първия военен тип“ немски локомотиви DR серия BR 52 (у нас „БДЖ“ серия 15.00). Те имат по-голямо осово натоварване, по-големи скарни и изпарителни повърхности, по-голям диаметър на парните цилиндри. Рамата е гредова. Основния замисъл е включвал и снабдяването на локомотивите с кондензационна уредба за увеличаване на пробега им при пътуване без попълване на водните запаси (напр. на Източния фронт и тил – в окупирания СССР, където междугарията са по-дълги, има разрушена железопътна и водоснабдителна инфраструктура, а и масово и ефикасно действат партизански съединения). Общо са произведени 1094 броя в периода 1944 – 1951 г. от няколко фирми в Германия, Австрия и Полша.
Огромния брой неизправни локомотиви в парка на „БДЖ“ в следвоенния период от една страна, и от друга страна, необходимостта от усвояване на нарастващия трафик, вследствие стопанския подем и поетия курс към ускорена индустриализация, кара ръководството на нашите железници да търси попълване на недостатъчния локомотивен парк.
За нуждите на нашите железници са доставени общо 33 единици (вече произведени през 1948-49 г,) и сме имали желанието да доставим и още единици, но за съжаление не е имало останали повече готови части и заготовки след края на Втората световна война. На практика, локомотивите от тази серия са последните доставени нови парни локомотиви за нашите железници. Парните локомотиви, доставяни след това за „БДЖ“ са вече ползвани машини.
Пристигат в България през 1952 г. и заместват локомотивите серия 19.00 в тежката влакова работа по обслужването на пътническите и товарните влакове по ж. п. направлението Горна Оряховица – Стара Загора. Поради по-голямата си мощност, локомотивната серия се утвърждава като подходяща за нашите планински участъци при обслужване на тежки пътнически и товарни влакове. До 1960 г. всички единици от серията са преустроени на въглищно-мазутно отопление.
В „активната“ част от живота си, лок.No: 16.27 домува в локомотивно депо Горна Оряховица. След навлизането на магистралната дизелова тяга, единиците от серия 16, които се експлоатират основно по Презбалканската IV-та линия, са извеждат в резерв, като локомотив 16.27 е изпратен в база Калояновец.
От март 2014 г. започва възстановяването на лок. 16.27 за движение със собствен сила от екипа на Алберт Иванов в локомотивно депо Горна Оряхови