Случайна среща с едно ангелче

Кога беше януари,  мина като миг.
Всички си спомняте  денят в, който се роди малката Калина-дъщерята на внезапно починалият поет, лирик, критик Ивайло Иванов.

Каква радост бе за всички! Аз не посмях да да видя малката преди навършването на 40 те дни от раждането й .

Но ето ,че пролетта настъпи. Дърветата цъфнаха, птичките започнаха да пеят своите чудни песни. Щъркелите се прибраха .
Детският кът се изпълни с много деца, майки, баби, татковци.
Всеки обед минавам оттам по време на обедната си минавам и си отпочивам. Само шума на детски глъч  ме успокоява.Такъв бе и днешният ден.

Вървя си отнесено и  ето ,че насреща видях познати  много усмихнати  лица. Потърках очите и  разбрах, че е истина. Живка, малкия Ивайло – Атанас и мъничката бебка Калина в количката.  Когато я видях се вцепених, все едно видях  Ивайло . Спеше си спокойно , необезпокояван от шума.. Наско  го даваше много срамежлив и с типичната за баща му закачлива усмивка ми каза

ЗДРАВЕЙ, притискай се плътно до майка си .
И от дума на дума разбрах, че са добре всички. Майката на Живка Литературоведката от БАН – Цветана Атанасова  и свекърва й и помагат много. Личеше си, че Живка вече е много по- спокойна и раждането на Калина е омекчило болката от ценната загуба. На Ивайло.

Поговорихме си  за литературното  му наследство . И от нея разбрах,че на 30 май т.г. в Информационно-културен център ще има Паметна вечер посветена  на  незаменимият ми  приятел. Тя ще бъде организирана изцяло от ИКЦ  в града.(със съдействието на Културен клуб“Ивайло Иванов“).  Точно тази вечер ще почетем мълчаливо  1 година  от кончината на неразбраният от троянци поет. Също така се очаква подобна среща да има и през април в Пловдив.
А сега се насладете на фотосите  – прекрасната Калина, Наско, Дарина, и майка им Живка .