Една катастрофа, две мъртви деца и болката отляво
Денят е 17 март, 22:35 ч. Връщайки се от поредната си работна обиколка из област Ловеч, се наложи да мина през с. Лесидрен. Малко преди разклона на Лесидренския път за Троян, нещо ме накара да се обърна надясно. И видях, че свети лампичка.
Помолих шофьора да спре. Върнах се на 20 метра и сякаш попаднах на неземно място. Небето беше толкова ниско. Звездите и съзвездията можех да стигна с ръце. Някаква особена светлина имаше. Точно на това място.
А то бе мястото, където загинаха след автогонка Вили Цанкова и Марино Цветанов преди две години и половина. Видях паметника им. Замрях. И сякаш започна филм… Вили лежи встрани, извън шосето; Марино – последни изблици на живот. До него Петя – ранена, плаче. А някъде встрани, клекнал до колата – убиецът, Филип… Гледащ в една точка и повтарящ: „Не знам какво стана“, след зададения въпрос от майка му: „Филипе, какво направи пак?“.
Шосето – черно, грозно… Хора, дочули за случилото се, прииждат… Полицейската кола… Линейката… И мъката на роднините на децата, след като са научили страшната вест…
Всичко това ми мина през погледа, докато стоях на това място тази вечер. Сълзите напираха и аз ги пуснах на воля. Нямаше никой край мен, който да ме види. Отидох до паметника и си поговорих с децата. Дано са ме чули – вярвам в това. На Вили ѝ предадох поздрави от Троян. Разказах ѝ за успехите на Весела, нейната приятелка… На Марино – за неговите съученици, за майка му – че вече е дипломирана библиотекарка. И други истории… Нека знаят децата…
За първи път успях да снимам в такава тъмница толкова добре. Наистина светлината от звездите на Вили и Марино ми помогна.
Случайността ме срещна и с кмета на Лесидрен. Доста си поговорихме за този зловещ инцидент. Разказа ми, че Филип е вкъщи (под домашен арест), но явно е осъзнал какво се е случило. Естествено зададох въпроса: „А другият „гонкаджия“ защо не е осъден? Защо само Филип?“. Отговорът му бе: „Питайте разследващите.“.
Всички знаем, че за да има автогонка, трябва да са две или повече коли. В случая Филип се е оставил да бъде подведен по високата скорост. И последствията са ясни… Не, не го оправдавам в никакъв случай. Но другият шофьор също трябва да бъде наказан. Но дали ще бъде?
Потърсихме отговор на въпрос за катастрофа от адвокат Кристина Лялева, която защитава исканията на родителите. Ето какво каза тя:
„Делата, свързани с ПТП, са експертни дела. Експертите по делото не са установили съпричиняване на смъртта на децата от страна на Ален. По делото безспорно се установи, че Михайлов е видял децата още преди Ален да предприеме изпреварване. Това означава, че ако беше предприел своевременно спиране, децата все още щяха да са живи.
Малко известно е, че именно Филип е бил водеща кола от селото до малко преди мястото на инцидента. Т.е. именно Филип е шофирал с бясна скорост пред автомобила, управляван от Ален. В заключение се установи, че ако Филип бе карал с допустимата скорост, той щеше да мине по пътя и да се размине с децата. Вместо това той реагира бавно и вместо да спре плавно още когато вижда децата, той реагира забавено, усеща опасността и натиска рязко спирачките на автомобила. От това колата поднася надясно, директно се насочва към децата, които се намират извън пътното платно, и ги убива.
Вина за инцидента има само и единствено Михайлов, който не се е съобразил с възможностите си като водач на МПС, или по-точно – с липсата на такива. В заключение: ако Михайлов беше останал на пътното платно, а не беше излязъл от него, то тогава нямаше да се стигне до този трагичен инцидент.“
Епилог и вечната болка
Делата свършиха. Филип Михайлов получи 6,5 години затвор… А вчера, на 02.08.2018 г., най-накрая намери покой майката на Марино. Отиде при него – там, горе, при звездите!
И отново да се върнем на темата за болката… Някой знае ли болката в сърцата на най-близките на
