Коя е ‘ТАЙНАТА КЪЩА“ на Васил  Левски в с.Черни осъм (Троянско)?

  Значението на „тайната къща“ за нашата история е огромно и неоспоримо. Още повече, че твърде малко от къщите, които са подслонявали Апостола, са стигнали до нас. Но какво се случва с нея? Тази тайна къща наистина е останала забулена в тайна и в забрава през годините. И днес малко хора знаят за нея, никой не я посещава, макар че се намира на метри от толкова масово посещавания Троянски манастир. Това положение е необяснимо, като имаме предвид, че се касае за една национално значима историческа и културна недвижима ценност. И цяло чудо е, че тя продължава да съществува, макар и сериозно повредена от климатичните условия. В отделни моменти в миналото са се сещали за нея, после отново са я забравяли.

   В Троянския манастир, на стената в килията на Левски виси графична рисунка на „тайната къща“, рисувана през 1937 г. по повод 100 години от рождението на Левски. През 1959 г. д-р Илия Еврев от Ловеч, ревностен изследовател на делото на Левски, води полемика с историците по редица въпроси, сред тях и въпроса – къде е бил Апостола през времето от 10-ти до 24-ти декември 1872 г.  Неговата кореспонденция с тогавашните вестници е подпомогнала къщата да бъде запазена като на нея е поставена паметна плоча с надпис „Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В. Левски“.

Къщата е била включена в списъка на паметниците на културата в община Троян, където в поредния номер 23-ти четем: „Село Черни Осъм, махала Миленча, ул. “В.Левски”, Къща на Найден Хасъмски, декларирана с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 г. като архитектурно строителен паметник на културата, попада в архитектурен ансамбъл “Миленча” по списък от 15.04.1971г. /в с.Орешак/“. Включена е в архитектурен ансамбъл, но като архитектурно-строителен паметник и то с местно значение. И нито дума за нейното национално историческо значение.

А нейното състояние с годините се е влошавало все повече и повече. Наследниците на Найден Хасъмски нямат възможност да я поддържат като паметник. Конструкцията й е отслабена и през лятото на 2016 г. покривът й рухва. Все пак, че една от наследниците, майка ми , троянската учителка и културен деец Христина Петрова, въпреки безгрижието на институциите, е предприе аварийни действия за укрепване на покрива и спасяване на къщата. Но истинската реставрация на къщата не е по нейните сили и възможности, въпреки че тя има добри намерения и силно желание.

Затова започна активна кампания за набиране на средства с цел възстановяване на къщата.  Къщата заслужава и трябва да се превърне в музей, защото е запазила в автентичен вид средата, в която е пребивавал Апостола. Тя може да функционира като музей заедно с Троянския манастир. А защо да не се помисли за определянето на културен маршрут, свързан с посещенията на Левски в Троян и троянския край и с последния му път към Къкрина.

Парадоксално е, че общината и държавата нямат нормативни основания за намеса с цел подпомагане на собствениците и спасяване на историческия паметник. Има Министерство на културата, има Регионален исторически музей, има Общонароден комитет “Васил Левски” и фондация към общонародния комитет “Васил Левски”. Много институции могат да помогнат, стига да приемат тази кауза и да преодолеят формалните и бюрократични нормативни ограничения.