Георги Стайковски: „Има някаква символична нумерологична връзка между Троян и ж. п. линията ни“

Парния локомотив No: 16.27 ще вози на самия Гергьовден туристически пътнически влак в участъка Горна Оряховица – Трявна.

Интересът към това пътуване е толкова голям, че от „БДЖ“ осигуряват допълнителен вагон в състава на влака.
Организацията е сериозна и на ниво:
В междинните ж. п. гари духови оркестри ще допринасят за празничната атмосфера;
Певицата Хилда Казасян ще снима клип и ще отправи музикален поздрав към пътуващите с влака;
Превозвача „БДЖ“ ЕАД е осигурил изненади за всички пътници носещи слваното име Георги, както и за другите именници;
„Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица ще осигури сладка почерпка за пътниците;
В състава на влака ще е включен и личния вагон на последния действащ български монарх – Цар Борис III-ти от състава на бившия „Царски влак“, днес „Корона експрес“, който ще може да бъде разгледан отвътре;
Предвидено е поклонническо посещение на Дряновския манастир;
Обявена е тричасова богата културна програма в гр. Трявна;
Наскоро, на Цветница и Лазаровден, най-мощния в цяла Европа тендерен парен локомотив No: 46.03 , вече бих казал традиционно, вози туристически влакове от София до Кюстендил и до Черепиш. При това със съдействието на Министерството на туризма, с богата съпътстваща културна програма и при голям интерес.

Може само да се радваме, че добрите практики се прилагат и развиват и у нас! Чест прави на нашата обвеяна със слава железопътна администрация, че служителите и успяват, при това в тези трудни години, да възстановяват и да поддържат в движение, толкова много действащи музейни парни локомотиви. Не може да не се сетим за Вазов с неговото: „В нашто недавно свети нещо ново, има нешо славно!“ – сред тях има технически шедьоври, бижута, например уникални за цяла Европа локомотиви и вагони. Смея да твърдя, че в тази насока сме водещи на Балканите.
В конкретния случай – лок. No: 16.27 е един от двата действащи локомотива от тази серия в целия свят. Единият е в Люксембург, другия – у нас! Освен това, това втората по мощност парна локомотивна серия в цялата ни история, както и последната парна локомотивна серия, доставена като нови единици у нас.

За всеобщо щастие, практиката на атракционните пътувания става традиция у нас, както и специално по нашата ж. п. линия. По нещо да заприличаме на „белите страни“!:))
Така например, очакват се такива пътувания от София до Банкя за учениците на 24.05.; до Копривщица на 01.06. – Денят на детето; до Казанлък на 03/04/06 – за Празникът на розата; До Варна; До Плиска, до Кюстендил за празника на черешата…

Тук е мястото да запитаме, какво прави нашата администрация и нашите „фактори“ в туризма, така щото, сега, когато се създава „традицията“, да има такива „турове“ по ж. п. линияте до Троян, например поклоннически за Богородица на 15.08.2015 г., за празника на сливата и/или за празника на Троян?!? Нека, ние иначе доказано инициативните Троянци, да се равняваме по първите, както винаги е било в историята…
Ето, пролетните празници Цветница и Лазаровден са вече „заети“ от направленията към Черепишкия манастир, към Кюстендил или Банкя…

И дано, когато Троян има празници – било то юбилей на града или на линията, общинското управление успее, съвместно с „БДЖ“, да организира юбилеен празничен извънреден и безплатен атракционен влак, возен от действащ музеен парен локомотив, за да можем всички отново да се насладим на красотите на региона и да се докоснем с уважение до старата техника, както и до подвига на строителите на ж. п. линията! А защо не и да помечтаем за тунела през Балкана! Не е добре песиместично да сме забили поглед и нос в сивото и монотонно, трудно, проблематично, битово, нашеско ежеднение и да нямаме своя и обща реализируема Троянска мечта! Замисляли сте се, че има някаква символична нумерологична връзка между Троян и ж. п. линията ни: юбилейните години съвпадат и завършват на цифрата 8 – село Троян прераства и е обявен за град през 1868 г., а ж. п. линията, допринесла и допринасяща много за градски ни облик, е официално открита през 1948 г.?!? Да припомням ли отново народната мъдрост „Става нещо там, където има бара и гара!“ Примери за обратното – колко щеш, дори и наоколо…

Предвид наближаващите юбилеи, може би повода е добър, за да припомня една отколешна идея – да се установи в района на ж. п. гарата на изолирано звено, на постамент, в остъклен павилион или не, както се казваше преди – „за вечни времена“ парен локомотив, в израз на благодарност, признателност и в памет на строителите на ж. п. линията до Троян, допринесла така много за него, както и преклонение пред радетелите на идеята за тунела под Балкана.
Още повече, че през 1948 г., нашата ж. п. линия е открита нарочно с първия изцяло произведен локомотив в България – БДЖ No: 48.04. Локомотивът е запазен и се съхранява в София и днес. Разбира се, може и да не е точно той, тъй като представлява изключителна историческа реликва за цяла България. Запазени са и други парни локомотиви и за целите на начинанието, не е необходим някакъв тежък, скъп, капитален възстановителен ремонт за напълно възстановяване за движение, а само облекчен външен такъв с козметично-естетична насоченост.
Такива локомотиви паметници има поставени на много места в България. Защо Левски, Монтана, София, Стара Загора, Царева ливада и др. да могат, а ние – не?!?
Нека има нещо по-различно за гостите на града и туристите от изложението на занаятите, манастира и панаира, и то да е в самия град Троян?!? А и Троян е беден на „технически“ паметници на културата – например нямаме си часовникова кула, интересни конструкции мостове, радио-телевизионна кула, други инсталации, „окото на Троян“, кораб-паметник (!!!) и т. н.

Весели празници, особено на именниците и на феновете на железниците,
Георги Стайковски,
Приятел на железниците и още:))…