Чудотворната икона „Света Богородица Осеновица“ ще бъде изложена в Троянския храм

Иконата от Рилския манастир „Света Богородица Осеновица“, за която се смята, че е чудотворна, ще бъде занесена за поклонение в пет града в Ловчанска епархия, съобщиха от Синодалната палата. Около образа й в специален обков са вградени мощи от 32-а християнски светци. Те представляват парченца от кости. самото изображение е от иконографския тип „Одигитрия“, което в превод от гръцки означава Пътеводителка, тъй като на него Пресветата Дева сочи с дясната си ръка Детето Иисус, което държи в лявата. Според думите в Евангелието, казани от Христос, той е Пътят, и Истината, и Животът.

Иконата ще бъде изнесена от манастира на 23 октомври и ще бъде излагана за поклонение в Пирдоп, Етрополе, Ботевград, Троян и Ловеч и ще бъде върната в обителта на 30 октомври. Във всички градове на епархията при занасянето на зографията „Света Богородица Осеновица“ свещеници ще отслужват службите вечерня и утреня, и Света Литургия, като литургиите ще се водят лично от Ловчанския митрополит Гавриил.

Предвижда се на 23 октомври тя да бъде в храма „Успение Богородично” в Пирдоп в 13.00 ч., а на 24- и в Етрополе в 15.00 часа. На 25-и от 15.00 ч. тя ще бъде изложена в храма „Успение Богородично” в Ботевград, а на следващия ден тя ще бъде преместена в църквата „Възнесение Господне“ в града в 7,30 ч., а в 15.00 ч. в храма „Всех святих“ в Тетевен. На 27 октомври в 15 ч. тя ще бъде занесена в храма „Света преподобна Петка-Параскева”в Троян, а на 28-и в 15.00 ч. в храма „Света Троица“ в Ловеч. На 29 октомври в 7.45 ч. изображението ще бъде изложено в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в града, а на 30-и след утренята ще отпътува за Рилския манастир.

Точна датировка на иконата на „Света Богородица Осеновица“ няма. Легенда свързва появата й с византийския император Мануил І Комнин, който през 1173 г. водил военни действия близо до Сердика. Той страдал от болест на ръцете, но след като ги помазал с осветето масло примощите на свети Иван Рилски оздравял. В знак на благодарност императорът подарил личната си икона на храма във Велико Търново, където първоначарлно се съхранявали мощите на светеца, а по-късно била пренесена заедно с тях в Рилския манастир.