ГЕНАДИ ДОЧЕВ: Задържа ме семейството, свободата, която имаме и природата

Продължавам с традиционната рубрика за младежи, които искат да работят и живеят в България и то в Троян. Запознавам Ви с бъдещето на града – това са хората, които засега искат да живеят в родния си място и милеят за него

Днес ще се запознаем с Генади Дочев. Роден е на 27.09.1991 г. в гр.Троян. Завършва средното си образование в НУПИ „Проф. Венко Колев“ със специалност Рекламна графика. През 2014 завършва специалност Изящни изкуства – стенопис в Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Вече е участвал в съвместни изложби с фотографии и живописни платна – „АРТ Розалиада“, „Живописен пир на виното“, „Пролетен салон“ към СБХ във Велико Търново и в групови изложби на троянските художници.

Млад е, но вече има и две самостоятелни изложби: във Велико Търново през 2016 и в Троян през 2017.

Преди няколко седмици Генади беше в Исландия, откъдето се върна с куп впечатления и фотоси.

Има вече няколко снимки, които са в ТОП 3 на международни все признати сайтове като https://photosynthesis.bg и Фотофорум,

National Geographic България

Създава и продуктови реклами.
Забелязах Генади на изложбата му в Троян тази година. Интересните му снимки ме накараха да го потърся и да му задам няколко въпроса.

Здравей, Генади, какво те отведе в Исландия?

Генади Дочев: Това, което ме впечатли, беше различният пейзаж, който на всеки 20 километра беше коренно различен. 3 месеца планувах маршрута, но Исландия е толкова непредсказуема, че това, което бях планувал, го забравих изцяло със самото пристигане на летището. Времето ни посрещна доста бурно, още на втория ден очакваха силна буря, която трябваше да трае една нощ. Но, както казах, Исландия е непредсказуема и бурята продължи цели 3 дена. Не беше особено приятно на палатки… но и това си имаше своя чар. Изкарахме 13 дена на палатки, прекосихме реки, бури, но всеки един детайл си заслужаваше. Стана като традиция на рождения си ден да съм на различна дестинация, което определено много ми харесва.

2. РП: Допада ли ти природата на Исландия?ГД: Определено това е нещо, което ние тук в Европа нямаме и трябва да се види. Не може да се опише този сюрреалистичен пейзаж, понякога на някои от местата в първия момент си мислех, че не е реално.

РП: Прилики и разлики с България?

ГД: Да, има прилики. Между Исландия и България това е красивата природа. А разликите са, че там природата се цени и пази до последното мъхче и имат един перфектно развит туризъм. Вулканичната земя е покрита с невероятно красив мъх, но за сметка на това нямат дървета като нашите.

РП: Ако ти предложат работа, би ли отишъл?

ГД: Ако работата е свързана с пътуване в Исландия и Гренландия – категорично да! Но седнал в офис едва ли… Там има едно необяснимо спокойствие, вероятно заради оскъдното населения, кой знае.

РП: Какво те задържа в България?

ГД: Задържа ме семейството, свободата, която имаме, и природата, която с всеки изминал ден прекаран в нея откривам нещо истинско за себе си. Всичките ми хобита са свързани с нея и определено не мога без нея!

Откога заобичах фотографията?

Още на 14 год. рисувах вази и събрах пари за първият си апарат Sony Cubershot 6 мегапиксела, снимах, но се насочих в друга посока и запазих идеята за друг етап от живота си. През късната есен на 2014 година както си стоях вперил поглед в изгрева на в. Вежен си мислех – „Сега ако имам един апарат…“ Първо исках статив, но впоследствие разбрах, че апаратът също е идеалното изразно средство. И така още с прибирането си от Централен Балкан поръчах първото си тяло, което в първия момент не знаех как се пуска… Общо взето планината ме мотивира да тръгна в тази посока в която страстта се засили по средата на 2015 год.

И досега Генадий не работи в офис. Има обективи и фотоапарати с високо качество на снимките. Той обикаля Централен Балкан. И снима. Прави продуктови реклами за стоки за лов и риболов. Обича си професията.

За край на нашата среща му пожелах да е все така деен и да продължава да се развива в областта, в която обожава да работи.
Попътен вятър, Генади!

Интервюто взе

Руслана Попсавова, репортажен фотограф и репортер за вестник „Троянски глас“

На снимката са: Вдъхновението на Генади(приятелката му)  и самия той в Исландия