Троян е чист!

Как да го опазим приветлив – това е Хамлетовския въпрос!

Крачейки по улиците на Троян, тия дни се натъкнах на група служители от ОП“Комунални услуги“ да чистят   вкупом.

До тях чували с боклуци…Казвам си,  да не е някакъв съботник или да идва празник…На следващия ден ги видях срещу ресторант „Диана“ –пак чистят..Днес11.01.2018,  читатели ми изпратиха снимки от кв.Смирненски. Пак чистене…И се замислих колко много грижи се полагат за хигиенизирането на града и колко бързо се замърсява. Ходила съм в доста градове. Правила съм разлика между Троян и тях. Има…повярвайте. В нашия град

(без да преувеличавам) свети от чистота. Да ти е  неудобно да хвърлиш боклук, където не трябва. Вземете един град като Ловеч  -голям като площ, повече хора, но не се пази така чисто. Може би ние живеещите в Троян  вече мислим по европейски  за хигиената в града. Ето и градинките – градинки. Засега керамичните стомни на Николай Йовков, които красят Троян са здрави и на мястото си. Това говори много добре заживеещите в балканския град.
Реших да посетя Еленора Тотева-управителка на общинското предприятие, което отговаря за чистотата в Троян( и не само) да ми разкаже малко повече за тези“бригадни“акции на служителите. 

Болярката Елеонора(родом е от Велико Търново)  е от 2005 година в Троян. Щастливо омъжена с две деца, които я стимулират за работата й. Завършила е Стопанската академия в Свищов, специалност „Стопанско управление“. Работила е в „Общински пазари“ и след това 3 години  в ОП“Комунални услуги“като главен счетоводител или „мастър шефа “ на предприятието. Този факт допринесе за да бъде избрана след конкурс за управител на фирмата. Не съжалява, че живее тук. Тук е семейството,  приятелите и най-вече любимата работа.

В началото на разговора тя каза, че  тези масирани почиствания из града  се правят с цел да си подпомогнат за пролетта.

„Това са места, които не се почистват ежедневно и затова решихме да махнем боклуците. Почистили сме  и кв.Велчевско, което досега не беше правено. Всички чували с боклуци бяха извозени на деня.

Опазването в чист и приветлив вид не само на дома, а въобще на пространството, което се замърсява от нас хората би трябвало да ни въвлича и вълнува. Това ни различава от животните. Колко би коствало на всеки от нас, за да направи по-красив района, в който живее или минава всеки ден? Забелязвам,че троянци вече имат навици за изхвърлянето на пепел в специалните контейнери. Преди година  на хората не им правеше много впечатление къде я изхвърлят. Но сега  имаме подадени сигнали от граждани,че  пепелта не се изхвърля на мястото. И вече  много рядко има  изключения.Това ме радва и се надявам,че като виждат колко е хубаво да е чисто, сами ще пазят. 

Задачите, които трябва да се  решат са много: с контейнерите, извозването, състоянието на съдовете , озеленяването – да се излезе извън центъра. Конете също са част от неотложните проблеми. Чистота по селата също не е на нужното ниво. Необходимо е да се подменят или измият  контейнерите. Да се сменят всички кошове за боклук в града. Имаше случай, когато сложихме новите спирки и кошове. Веднага някой си беше изпробвал силата върху съвсем новото бяло кошче. Но аз мисля, че с търпение и последователност ще научим гражданите на хубавото и те сами ще подпомагат за тази кауза.

Много съм доволна от хората, които работят в предприятието. Явно съм ги заразила с  моите идеи , защото те работят усърдно, като пчелички.

Имам много планове, но  съм  убедена, че ръка за ръка с общинското ръководство(както е и сега) ще ги изпълним.“

И за финал   нека се замислим:

Колко би коствало на всеки от нас, за да направи по-красив района, в който живее или минава всеки ден?

Колко пъти изхвърлихме боклук или отпадък на неподходящо място?

 Дори и да не сме замърсявали, защо не помогнем с нашия пример!

Интервюто взе:Руслана Попсавова