СИЗИФ И КАМЪКА
Цитираме изпратеното по електронната поща писмо в редакцията от Румен Атев и КК“Атнес и митът за камъкът на СИЗИФ
Поради силното убеждение у някои хора, че бюджетът на Община Троян е лично техен и могат да го разпределят по усмотрение, в бъдеще всички новини, събития или промени в нормативната база свързани с тази тема, ще бъдат оповестявани публично (Дългогодишните опити на Нашия клуб да изиска прозрачност, ръст и ясни критерии при разпределението на този бюджет по перо „СПОРТ“ за сега се увенчават с неуспех, въпреки подкрепата настоящия кмет на общината. За 30 години Г-жа Михайлова е петият кмет, с който сме в диалог и едва първият, който подкрепя идеята. За съжеление, от десетилетия части от Общинската администрация са се срастнали с части от Общински съвет и кметът не може еднолично да реши проблема). 
Публичността се оказа единственият похват, който предизвиква някаква реакция от страна на хората, на които това им е работата, но по някаква причина отказват да я вършат, без съответния медиен стимул (Справка, последните събития относно залата, в която тренираХме. Радостната новина е, че там вече тече ремонт и резултатът от огласяването на проблема освен, че изгониха клуба от залата, все пак има и положителен ефект – поне учениците ще карат часовете си в нормални условия .).
В тази връзка, Ви представям предложението за разпределение на общинската субсидия за спорт по „НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА, РЕДА И КРИТЕРИИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ
НА СПОРТНИТЕ КЛУБОВЕ В ОБЩИНА ТРОЯН“, което ще бъде гласувано на следващото заседание на Общински съвет. Предложението е получено по имейл на 15.03.2018 в 08:58ч.
Единствено графата ‘Субсидия’ е регулирана от наредбата. За разпределянето на другите средства официален документ няма. Конкретните въпроси относно критериите и правилата, по които са разпределени средствата от останалите графи в таблицата, както и относно спазването на наредбата при разпределянето на субсидиите ще бъдат зададени на общественото обсъждане. Всички, които следят и се интересуват от спортния живот в Троян скоро ще могат да се запознаят с тях тук, на страницата на „АТНЕС“. Ще представим и отговорите, които се дадат на тези въпроси въпреки. че изпитвам силни съмнения да са нещо различно от общоприетия политически стил – „звучи, като да ти отговарям, но всъщност нищо не казвам и продължавам да си правя каквото си знам.“
Всякакви предложения и идеи от приятели на клуба, родители, спортуващи, представители на други клубове или просто хора, вярващи в смисъла на думата „справедливост“ са добре дошли. Без да се обединим, няма да успеем да променим една система, одавна ръждясала и отказваща да премине в 21 век, работеща в полза на шепа хора от „по-равните“, за сметка на всички останали.
И преди някой да се е почувствал лично обиден от позицията, която изразявам от личния си профил, съм длъжен да заявя, че всички, които имат в длъжностната си характеристика елемент или лост, позволяващ им да влияят по някакъв начин на проблема са усведомени за съответния му аспект на лична среща, многократно и с конкретни факти. Същите факти ще бъдат представени с подробности и публично, както тук, така и на всички официални медии В някои случаи и на власти. Призовавам обидените да помислят предварително, дали са готови да видят съответната информация и да отговарят за нея пред обществеността или пред прокурор. Както се уверихме, всички похвати постфактум, като телефонни обаждания след 22:00 с молби „да се разберем“, писане на лични съобщения във Фейсбук на състезатели от клуба, 1/3 от общински съвет звънящи и искащи да „помогнат“(само и само да не се разгласява „понеже сме дружки“, пък и идват изборите), както и откровени лъжи в публичното пространство няма да им помогнат. Или ще им се наложи да си свършат работата, или ще се разделят с нея, за предпочитане първото(Справка, случая от по-горе). За финал ще си позволя да цитирам г-жа Михайлова – „Меките ръкавици се оказват най- тежки“. На мен лично ми натежаха за 6-7 години, не знам президентът на клуба как ги е „мъкнал“ 30.
БЕЛ. НА РЕДАКТОРА:
Митът за Сизиф
Но Тантал далеч не е единственият образ, дръзнал да изчерпи търпението на олимпийските обитатели. Митологията на древните гърци разказва за друг смутител на свещената йерархия, който също получава „пословично“ наказание. Сизиф е митически основател и цар на Коринт, син на тесалийския цар Еол и жена му Енарета, съпруг на плеядата Меропа. Известен е като ловък хитрец и измамник, а в старогръцката митология се определя като типичен герой-трикстер. Забелязал, че Зевс насилил тайно нимфата Егина и го издал на баща й речния бог Азоп. Ядосан, Гръмовержецът заповядва на Танатос, господарят на подземното царство, да окове разобличителя в ада, но той го измамил като го накарал първо да пробва оковите на себе си. Така смъртта (Танатос) се оказва вързана, като с това се нарушил един принципно нерушим ред – на раждане и край, защото след измамното оковаване на Танатос смъртните престават да умират. Това не е обикновено надиграване на безхитростен бог, а изумително дързък акт на вмешателство в промисления от боговете житейски кръговрат на хората. Арес освобождава Танатос и праща Сизиф в Тартара. Но и тук лукавствата на трикстера не спират – той е предупредил жена си да не го погребва според традициите, за да може да се оплаче на Персефона, че не са изпълнили над него необходимите погребални ритуали. Пуснат обратно в Коринт да поправи стореното с порицание, той отказва да се върне. Коринтският цар успява в несъмнено трудните дела, защото Царството на мъртвите има основното качество да не пуска обратно веднъж навлезите в пределите му. На Сизиф му се удава да се подиграе с началата, с изконните неща – с първия сред боговете, със смъртта, с отвъдния живот. Светотатствено е безстрашието или дори лекотата и незамислянето да се подриват вечният ред и неоспоримите правила. Заради своите хитрини и неуважение към йерархия и ред той е наказан да изкачва голям скален камък по нагорнището на един хълм, а когато стигне до върха – камъкът се търкулва отново надолу и Сизиф пак е принуден да го избутва. Целта на коринтския цар е непостижима, може би заради изначално грешните му цели? Неговите усилия са останали в европейския културен език с популярния израз „сизифов труд“ – означение на напразната, вършена нахалос работа. Често безмислените, безцелни, нескончаеми действия се описват като сизифовски, а самият герой понякога е тълкуван и като символ на напразната битка в преследването на знанието. Сизиф е наказан физически, т.е. в иронично отречение на неговия чевръст ум. Царят-хитрец е подчинен чрез тегобата на телесното напрежение и умора, които не може да отметне с качествата на бързата си, но и лукава мисъл.
