ФЕНИКС ЗА СТОЯН ВРАЦОВ

В деня на театъра,  27 март, за 13-ти път , но не фатален, по идея на инициативен комитет „Николай Ганков”  с любезното съдействие на Народно читалище ”Наука-1870 г. бе връчен приз „Николай Ганков’ Артклубът в Троян  бе препълнен от   присъстващи  на церемонията по връчване на признанието за цялостно творчество, дух, достолепие и голямо сърце – приз „Николай Ганков” за всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности.  Един приз, с който всички ние,човеците, искаме да покажем, че все още има достойни хора, на които да кажем „Браво!” и „Благодаря!”.

 Необикновен  45-минутен лиричен спектакъл бе въведение преди връчването на красивата птица“Феникс“ изработена от троянския майстор дърворезбар Петър Стаматов. Тази птица е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна… В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. И отново намираме нещо символично с този приз. Съживяването на спомените за големия Николай Ганков и  самотата без него.

Участваха дует „Фантазия“- Амория Маркова(пиано) и Мариета Куцарова(флейта) и актьорите Христина Петрова, Радой Стойчев и Венелин Йорданов-Хъша. Бяха рецитирани стихове на Ивайло Иванов(починал преди 1,6 год внезапно), Илия Ганчев, Никола Вапцаров, и др.

„На едната стена в стаята ми е окачен красив старинен часовник, който вече не работи. Стрелките му, спрели открай време, сочат невъзмутимо един и същи час — точно седем. Открай време този часовник е само ненужна украса върху белезникавата празна стена. И все пак има два момента през деня, два кратки мига, в които старият часовник сякаш се възражда отново от пепелта като птицата феникс.“ 

Това е част от разказа на големия Хорхе Букай  „Часовникът, който е спрял на седем часа̀“. Той бе прочетен от неостаряващият бате Радой. Неговия тембър на гласа сякаш се сливаха с мислите на автора и на многобройните гости. Христина Петрова , дъщерята на Пенка Грошева(поетесата-емблема за Троян и България) със своя спокоен  и тих глас, излъчващ много емоция  се допълваше с винаги оригиналния в интерпретирането на творбите, които изпълнява Венелин Йорданов-Хъша. Нежните мелодии изпълнени от флейтистката Мариета Куцарова(преподавателка в детската школа към читалище „Наука-1870″Троян)и пианистката Амория Маркова(нейна колежка и в школата за музикални таланти от дълги години) бяха като едно естествено допълнение на стиховете, които рецитираха тримата актьори. Всички от публиката бяха като хипнотизирани в резултат на този лиричен спектакъл. Аплодисментите бяха бурни след финалния стих.  Те бяха в знак на възхвала   за майсторските изпълнения на петимата герои на вечерта.

Настъпи и момента на връчването на приза. С типичен и много емоционален свой стил Христо Ганков  връчи красиво изработената от дърво птица Феникс  на „неостаряващият Стоян Врацов от асеновградско, който е по-троянец от някои кореняк-троянци!“, каза в поздрава си към майстора в аранжирането на картини в арт галерията“Серякова къща“, кмета на Троян Донка Михайлова.

  Художникът е роден на 21.10.1947 в родопското село Бачково. Да учи в  керамичното училище в гр. Троян го изпраща братът на писателя Николай Хайтов – Георги Хайтов, който по това време е директор на гимназията в Асеновград и оценява таланта на Стоян.След завършването си остава в нашия град, първоначално като художник на свободна практика. По–късно е художник в Община Троян, фирма „Машстрой” и накрая до пенсионирането си работи в Музея на занаятите.
Дългогодишен член на Ловешката група на художниците, а после и един от
основателите на Троянското дружество. Автор на неговото лого.
     

   Поздрав към всички театрали отправиха Теодор Лука, който води театрална школа“Нюанси“ към читалището и актрисата Стела Мавродиева от самодейния театър към най-голямото читалище в града. Тя не пропусна да поздрави и достойния наследник на Николай Ганков-Христо, за всичко, което прави вече толкова години след смъртта на баща си за да не го забравят троянци.

  На новият носител на приза, красивата птица Феникс, Стоян Врацов бяха поднесени цветя от Читалище „Наука“, община Троян и граждани.

Уважили тържеството бяха наградени с приза през годините -поета Харалан Недев, който навърши 87 год, фотографа Цветан Томчев, Сийка Георгиева – миналогодишната призьорка и др.

За доброто озвучаване се погрижи Калин Димитров

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1634712356615402.1073742281.915263008560344&type=1&l=7d44fbd288