Отново клуб „Амбарица“ – новатори!
ХСО“ Драгалевци“ е организирано от един от най-добрите велоклубове в България. Това е Велоклуб“Мамут“, благодарение на който по време на състезанието имаше отлична организация. Cross country Olympic е формат, който е част от програмата на летните Олимпииски игри от осемнадесет години насам.
Само за няколко години троянският клуб „Амбарица“ стана емблема не само на троянския, а и на българския спорт, който оцелява, бори се, създава шампиони. Троянчетата тренират своите физически и психически качества. Те са здрави, издръжливи, целеустремени. Родителите на малките спортисти споделят, че тренировките, въпреки че ангажират децата в 6 дни от седмицата, са довели до повишаване на успеха в училище. Защото спортът приучава на дисциплина, целеустременост, умение да планираш времето и ресурсите си.
Нашите малки биатлонисти непрекъснато ни радват с медали и купи. Сега обаче, освен „обичайното“, клуб „Амбарица“ ни изненада с „троянска следа“ в още един спорт. На 15 април децата от клуба взеха участие в състезанието по крос-кънтри, което се проведе в Драгалевци (квартал на София, сгушен в полите на Витоша). Оттам троянските спортисти се върнаха с кошница медали: Мария Данчева, Дениз Асанов и Вяра Чолакова(всички от СУ“Васил Левски), Николай Баковски(Климент Охридски) – злато и Илия Кичуков-от същото училище със сребро. Симона Василева , Ивайло Ковачев, Лилия Попска – сребро(Васил Левски). Лора Радковска, Найден Илиев, Габриела Михайлова – бронз
Крос-кънтри е вид каране в планинското колоездене, който се характеризира с това, че колоездачът преодолява разнообразни терени с наклони и в двете посоки (нагоре и надолу), като се стреми да кара байка си на повечето места (при по-стръмни наклони може да се наложи и да го бута). Често е свързано с преодоляването на по-големи разстояния и разлики във височините. Практикува се в най-различни варианти, включително и като състезателна дисциплина. Велосипедите, подходящи за този вид каране, са най- различни – от ХС твърдаци до АМ/ендуро байкове. Във всички случаи теглото и ефективността при педалиране са от голямо значение. Екипировката варира в зависимост от терена и условията, но като цяло включва леки и проветриви дрехи, каска, ръкавици и очила. При спускане по технични пътеки много хора предпочитат да добавят и наколенки, а понякога и налакътници. Това е най-масовата дисциплина по няколко причини. Първо, тя може да се практикува сравнително евтино. За крос-кънтри може да се използва и твърдо колело, макар че за предпочитане е да имате поне амортисьорна вилка. Не се изисква и кой знае каква защитна екипировка – единственото задължително нещо е каската. Второ, при нея не се изисква много смелост и техничност – ако искате, карате бързо, ако не – карате по-бавно. Физическата подготовка трябва да е на ниво, но това ниво отново зависи от вас – ако обичате стръмните склонове, атакувайте ги, ако не – има достатъчно маршрути, които са по-равни и по-леки. Трето, можете да карате крос-кънтри със семейството си или с група приятели. При спускането също може да отидете заедно, но няма начин да карате един до друг и да си приказвате – там общуването става на старта и на финала. Четвърто, при крос-кънтрито карачът може да разглежда природата наоколо и различните забележителности на района, т.е. то е не само спорт, но и туризъм. Вероятно могат да се намерят и други причини за популярността на този стил, но и тези са достатъчни.
Искам само да подчертая, че те не са някакви предимства спрямо другите дисциплини, а просто са тези предпоставки, които правят крос-кънтрито най-разпространеният начин на каране. А сега нека поздравим биатлонистите-велосипедисти, нека им пожелаем много успехи и спортен хъс!
Снимките са на Кирил Трифонов и ХСО Драгалевцин и „Амбарица“
