УЧЕНИЦИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНОТО УЧИЛИЩЕ В ТРОЯН С НАГРАДИ ОТ НАЦИОНАЛО СЪСТЕЗАНИЕ

Мирослава Илчева, Давид Костадинов и Симона Велчева от ХІ клас са тримата участници от НУПИ „Проф. Венко Колев” – Троян в националното състезание за разработване на философско есе, обявено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. И тримата са класирани в челните места, като имат право да използват получените високи оценки за балообрауващи при кандидатстване във висшето учебно заведение в специалностите философия, психология, политология и държавна сигурност, след завършване на средното си образование. Мирослава, Симона и Давид посещават също и литературния клуб „Орфей” към Център за подкрепа за личностно развитие – Троян (Шошкова къща), тези деца са известни още и със своите отлични постижения в областта на словесното изкуство. За тях заниманията с философия са силно провокирани и от по-задълбочените им интереси в областта на световното литературно творчество и желанието им да изразят върху белия лист своите разсъждения върху проблемите на света и живота.

Великотърновският университет посочи на единадесетокласниците две теми за мислене и създаване на философско съчинение. Едната е свързана с проблема за приятелството, като мотото е взето от книгата с размишления на немския философ и писател Фридрих Ницше „Човешко, твърде човешко”. Цитатът е много актуален в днешните сложни за общуването между човеците времена и гласи: „Съпреживяване на радост, а не на страдание е мерило за истински приятел.“ Мирослава Илчева и Давид Костадинов са работили именно върху тази тема. Задълбочено и логично те излагат своите възгледи за човешките отношения. Мирослава споделя в своите размишления следното: „За Фридрих Ницше съчувствието е лицемерно човешко явление, то не е чиста и искрена проява на отношения между близки, затова той отхвърля като мерило за приятелство съпреживяването на страдание. Немският философ твърди: „В позлатената ножница на съчувствието понякога се крие кинжалът на завистта”… Именно съпреживяването на радостта е истинното мерило за добри приятелски отношения, защото точно умението тя да се приеме открито от партньора говори за честност и липса на завист, злорадство и желание за болка при другия. Радостта е проява на светлина от душата и от нея тъмнината бяга, защото ще се разкрие”.

Давид Костадинов застава на антитетична позиция спрямо идеята за приятелство между хората, той изхожда от фразата на Аристотел: „О, приятели мои! На света няма приятели!“ Ученикът споделя, че „само истината може да ни бъде приятел – и това е една здрава философска позиция за Аз-а, желаещ да осъществи прозрение… Свободна е само истината като най-висш феномен за постигане от човека и цел на всеки истински философ. Тя се намира обаче само за себе си. Ако искаме да се научим да бъдем приятели на себе си, не е нужно да подлагаме радостта и страданието на вътрешни ограничения. Просто добре е да оставим човешката си емоционална природа да ни води, опознавайки нейните скрити от нас тайни, разгадавайки енигмите на битието и откривайки отвътре радостта в него”.

Другият зададен към учениците проблем е за човешкото щастие и върху него работи Симона Велчева. Мотото е взето от френския философ, драматург и писател екзистенциалист Албер Камю, носител на Нобелова награда. Съждението на този творец гласи: „Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.” Симона твърди в тази връзка следното: „Ако съзерцаваме своите желания, мечти, мисли и успеем да приемаме себе си с всичките си аспекти, то ние ще осъзнаем и щастието, закодирано в нас. Тогава то ще ни направлява в живота и ще харесваме своето битие. Действията ни ще са съпроводени от вътрешния ни глас, който знае кое е най-доброто. Всичко се крепи на хармонията. Но за да стигнем до това съвършено ниво, първо трябва да сме открити и честни пред себе си. Щастието се базира на осъзнаването на Аз-а за хармонично битие, което той може да осъществи и усъвършенства, щом чуе отвътре истинския му зов”.

Лина Борджиева