Европейският парламент е с най-високо доверие сред европейските институции

Европейският парламент е с най-високо доверие сред европейските институции

Според данни, публикувани днес от Европейската комисия, Европейският парламент затвърждава своята позиция като институцията с най-високо доверие.

Резултатите от пролетно издание за 2018 г. на проучването „Стандартен Евробарометър“ на Европейската комисия, посветено на обществената информираност за европейските институции, показват, че 50% от анкетираните посочват, че имат доверие в Европейския парламент. Това представлява съществено увеличение от 5 пункта в сравните с есента на 2017 г., като едновременно с това нивото на недоверие е спаднало с 3 процента за същия период.

Според резултатите от проучването през текущия законодателен период доверието в Европейския парламент се е повишило от 34 процента през май 2014 г. до днешното рекордно ниво от 50 процента.

Проучването също така посочва, че 93 процента от анкетираните знаят за Европейския парламент – значително по-висок процент отколкото за другите институции и малко увеличение от последния Евробарометър.

Европейският съюз като цяло запазва по-високо ниво на доверие (42%) в сравнение с националните правителства (34%).

Председателят Антонио Таяни коментира: „Този парламент работи за скъсяването на разстоянието между европейските институции и гражданите и се справя добре. Самите граждани ни казват това чрез резултатите от последния Евробарометър. През последните шест месеца доверието в Европейския парламент се е увеличило от 45 процента на 50 процента. Парламентът е най-високо ценената европейска институция.“

„Бих искал да благодаря на 751-те членове на Парламента, които съставляват Асамблеята. Ние показахме, че можем да играем водеща роля, като поставим Парламента в центъра на дебата да променим Европа и да я направим по-ефективна.“

„По-специално, по отношение на имиграцията, която, както потвърждава Евробарометърът, е най-голямата сред тревогите на нашите граждани, помогнахме да дадем европейски отговор. През ноември приехме текст за реформирането на системата за убежище, включително Регламента от Дъблин, който съчетава твърдостта и солидарността. Ние също така предложихме краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия за спиране на излизанията от Африка. Съветът вече не може да отлага реформата в областта на убежището и трябва да е наясно, че управлението на имиграцията е залог за бъдещето на нашия Съюз.“

*    *    *