ТАТЕ, ЛИПСВАШ МИ!

10 години без Певецът на Странджа, Сава Попсавов

Малко ли или са много 10 години? Не мога да отговоря сега! Като вчера ми е споменът от  деня когато  ми позвъниха от болницата в Пловдив за да ми кажат ,че татко вече е не сред нас,  живите.

Аз  очаквах този момент. Когато влезна в болницата по спешност(22юли) лекарите ме предупредиха. Бяха учудени,че той с онкологично заболяване  е живял 10 години. И това заболяване не бе причина за смъртта му. Просто си беше дошъл момента да  се съберат с мама, там горе при звездите.

Да, много звезди има на небето. Всички излъчват своята светлина. Защото това са звездите на нашите починали сродници. Те ни гледат отгоре, направляват ни и помагат. Особено родителите. Няма по-добри приятели и съветници от тях, но за съжаление го разбираме късно.Чак  след смъртта им.

Да, признавам…късно го разбрах. И сега мога с часове да наблюдавам небесният свод обсипан със звезди и търся родителите си.  И им говоря. Дали си внушавам или не, не зная, но виждам как две звезди светят по-силно. Успокоявам се, че мама и татко са ме чули. Понякога чувам майка ми как ми се кара за нещо и аз поправя грешката си и разбирам,че  ми е помогнала. Или гласът на татко как ми казва“Обичам те, Русланче“(това му бяха последните думи). Виждам в цялата му осанка как пее Химна на Странджа’Ясен месец веч изгрява“. Хората станали на крака по време на изпълнението му и аплодисментите след това.

Виждам сълзите в очите на вече покойната ми леля, сестра му Кети, когато той запееше „Сестро Грозданко“>Единствената песен научена от дядо Жеко, даскал в Бръшлян през 1933-1940год.

А песента“Петко си конье седлае“ бе любима на баба Скева. Все го караше да я пее. А тя месеше хляб и му пригласяше. Тя го беше научила на повечето песни(350)

Хубаво ни бе когато се събирахме  целия род на 24-ти май всяка година в Малко Търново. Да се видим, да се повеселим. А баба умираше от удоволствие да ни гледа. Но толкова бе уморена,че заспиваше на масата. Като й предложим да си легне, тя казваше-Аз толкова време го чакам този момент>Пейте, деца, веселете се, защото и на мен ми весело>

Постепенно , постепенно годините отминаха. Баба и дядо починаха, после майка, татко, леля….Останахме ние  , братовчедите, децата им, внуците им и разбира се спомените

Баща ми бе типичен странджалия(аз по-характер  съм същата). Като обича, обича. Като каже,че някой не му е приятен, значи е така. Право, куме, право в очите.Това бе негов патент. А бе сърцат, той бе железото в къщи. Обичаше да пее,  ей така, за хората. Да ги радва.

Колко пъти ме е носил на раменете си и сме ходили по екскурзии. Не изпускахме концертите в Бургас всеки четвъртък на бургаската филхармония.

Когато се зададеше рожден ден  той бе в стихията си. Обичаше да ни изненадва  и се радваше когато в очите на мама и моите виждаше щастието.

Да, сега го няма около мен. Но съм убедена, че ми помага. 

Наистина не мога да определя 10 години след загубата му, дали са много години или не! Но зная, че той живее чрез песните, които е записал в Българско национално радио, в телевизиите. Много певци му пеят песните и така няма да се забрави.

Специално изработих сайт за него. Може да го четете . Биография, фонотека, пенснопойка, история на песента „Ясен месец“ и много факти и момент от неговия живот,

Аз и на 100 години да стана(Дай, боже)ще бъда тяхното дете(макар и да са на небето) , а те моите родители.

АКО СЕ СЕТИТЕ И МИНАВАТЕ ПРЕЗ ЦЪРКВА ДНЕС , ЗАПАЛЕТЕ ЕДНА СВЕЩ ЗА НЕГО!

ЛИПСВАШ МИ, ТАТЕ!