ЩЕ ИМА ПАМЕТНИК НА ГЕН.ВЛАДИМИР ВАЗОВ

Троянските общинските съветници  решиха на 34-тата си редовна сесия Мемориалния комплекса на загиналите троянци във войните да бъде обогатен с още един паметник. Това е паметник на ген. Владимир Вазов, брат на писателя Иван Вазов. Монументът  е дарение от  проф.Иван Гавраилов. Той е дарил и продължава  да дарява за Троян

Ген Вазов ще бъде поставен така,че да  наблюдава своите войници. Генерала е важна личност за троянци, защото е бил командващ на Девета плевенска девизия по време на Първата световна война. В нейният състав е бил и 34-ти Троянски полк.Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

По време на Руско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година части на Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко достигат до родния му град. Налага се отрядът временно да се оттегли, при което турски редовни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това налага част от местното население да напусне градчето. По това време е убит и баща му Минчо Вазов. Така децата и жените от семейството заминават за Пловдив. Османските власти разбират за бежанците и в резултат на предприетите мерки, Владимир Вазов, заедно с майка си и баба си са изпратени на заточение в Араповския манастир „Св. Неделя“ около Асеновград.^[1]

След Освобождението брат му Никола издига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, заедно с майка си Съба се преместват да живеят в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7 клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8 и 9 клас). Когато постъпва в 6 клас (съвременен 10 клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет. ^[2]

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163^-мата от този випуск, той завършва 4^-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2^-ри артилерийски полк в Шумен.^[3][4]

В Шумен служи в 3^-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов.^[5] На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.^[6] През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази комисия през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в Есен, Германия. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като за целта са формирани две сборни планински батареи, като едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 е произведен в чин капитан, след което през ноември с.г. е приведен като старши офицер в батарея от 4^-то артилерийско отделение в София.^[7]

През 1896 г. е преместен в 4^-ти артилерийски полк, а през 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1^-ва батарея в 4^-и артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия, при избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция, а през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В началото на 1907 г. заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, след което през 1909 г. е преведен за командир на артилерийско отделение в 4^–и артилерийски полк, а през есента на 1910 г. е преместен в 5^–и артилерийски полк като командир на артилерийско отделение. По-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк. През 1911 г. е върнат на длъжнбостта началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.^[6]

На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4^-ти скорострелен артилерийски полк в 1^-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4^-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

След демобилизацията до 1 декември 1914 полковник Вазов командва същия 4^-ти артилерийски полк, веднага след което за трети път е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.^[6]

Първа световна война (1915 – 1918)

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918). В началото на войната е назначен за командир на 5^-а артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна.^[6] На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1^-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар – една изключително стратегическа позиция.

Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Започва и газова атака. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!

Трябва да победим или да умрем – друг избор няма! Това казва лорд Милн заповядва ,когато минава българската делегация. На среща 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. 

Ген.Вазов е  от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история