15-ГОДИШЕН ТРОЯНЕЦ ЩЕ ИГРАЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ
Високият 201 сантиметра Красимир Маринчевски , бивш ученик на СУ“Св. Климент Охридски“ и възпитаник на троянската баскетболна школа ще играе във Франция в административния център на департамента Пирене, град Тарб при българската треньорка Полина Цекова, това съобщи специално Троян експрес Лъчезар Диков (негов треньор). Департамента е в регион Окситания, югозападна Франция. Образуван е през 1790 година от части на провинция Гаскония. Площта му е 4 464 км², а населението – 228 567 души (2016).
Младият баскетболист на 10 септември ще навърши 16 години. Прощъпулникът в баскетбола му дават троянските треньори . До сезон 2017/8 играе за троянския отбор – юноши. Миналата година бе привлечен към Академик Лукойл София(19 годишните). Учи в Правец една година в Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици ”Алеко Константинов” и допринася за златото и втора шампионска титла за езиковата гимназия в ученическите игри, 8-10 клас. Негов настойник във Франция ще е Полина Цекова е единствената българка, ставала шампионка в женската НБА. През далечната 1999 г. 196-сантиметровата плевенчанка печели титлата с Хюстън Кометс. От много години тя живее във Франция и работи в школата на Тарб. В интервю пред „ 7 дни“ тя казва: Винаги съм казвала, че в България има повече таланти, отколкото във Франция. Защо във Франция тези таланти продължават да се развиват, а в България децата се губят? Методите са отпреди 20 години. Не може да искаш резултати със стари методи в спорт, който еволюира постоянно. Догодина ще направя 40 години в баскетбола и все още съм жадна за знания въпреки че познавам играта във всичките й аспекти. Знам, че само една година, ако не се явя на семинар, губя много.
И тук се крие отговора защо тя привлича Красимир Маринчевски. Освен него тя е поканила и албански баскетболист.
Във Франция има 13 региона във всеки от тях има първенства. Това важи за всички възрастови групи, продължава Цекова. В тези региони има департаменти и всеки департамент си има баскетболен комитет. Федерацията дава инструкции за работа и всички треньори, независимо с каква възрастова група работят, са длъжни да работят по тази програма. Най-малките деца, които се занимават с баскетбол, са на 6 години. При тях тренировките са забавни, но в същото време научават нещо. Федерацията прави CD с игри и специални упражнения за най-малките. Този диск струва 25 евро. Целта е на децата да им стане интересно и да идват с желание на тренировка. Всеки клуб си има директор, който прави събрания с всички треньори, защото има отбори за 6-7, 7-9 и 9-13 години.
Аз от 3 години водя сборния отбор от най-талантливите деца на Тарб между 15 и 17 години. Иначе през март и април може да идват деца от цяла Франция, от които клубът си избира най-добрите. Така се прави отбор за кадети, който играе на национално ниво, и втори отбор, който е като резерва на женския отбор. Този втори отбор играе в четвърта дивизия за жени, където нивото е страшно, казва талантливата треньорка.
Бащата на Красимир живее във Франция , на 300 км от аминистративния център на Пирене. Виждайки таланта на сина си решава да се срещне с нея(Цекова) и й дава видеоматериали с негови мачове. Тя първоначално не приела това много сериозно, но след като изгледала клиповете решава да покани младия троянец в нейната школа и в кадетския отбор на града. Осигурени са всички предпоставки за обучението му – училище и пансион, където ще живее. В сряда бе последната тренировка на Краси в спортната зала на родния си град преди да отпътува на 24 септември за Франция, където го очаква много спортуване и мачове.
„От понеделник до неделя включително ще тренирам, а в събота ще реализирам наученото на терена пред спортната публика. Много се радвам, че Полина Цекова ще е до мен винаги, ще ме напътства. Мисля, че ще постигна много. А аз желая да съм много добър професионалист в този спорт. Намеренията ми са да играя в Испания, но нека първо стъпя на краката си. Да изуча тънкостите на баскетбола с помощта на госпожа Цекова. След това, живи и здрави, ще се ориентирам“, казва младият Маринчешки.
В разговорът ни с него го попитах още какво му е дала троянската школа и какво се иска за развитието на този спорт в родния му град.
„В Троян аз научих азбуката на баскетбола. Треньорът Макариев ми бе първият треньор, след това ме поеха Титов и Диков. Те ми дадоха много, за което съм им много благодарен. Но материалната база не е такава каквато е необходимо за тренировки. Малка е, няма удобствата на спортната зала на Правец и на другите градове. Може би ако това се подобри и се събере с таланта на господин Диков в Троян ще има отбор и в Националната баскетболна лига. Аз никога няма да забравя родния си град, тук се запалих по баскетбола и досега огънят не е угаснал. Пожелавам на всички мои приятели и съотборници от Правец и Троян да продължават да тренират и трудят упорито за да имат успехи, каза за финал на откровения ни диалог Красимир Маринчевски
Ние също му пожелаваме успех в спорта, все така да е упорит и да сбъдне мечтите си.
