ЦВЕТЕЛИНА КАЛЧЕВА: И най-важният за мен урок – да се стремя към баланс в ежедневието, работата, очакванията!

Китайските уроци на Цветелина Калчева – 2

– Какво още Ви разкри Китай за себе си, г-жо Калчева?

– От този семинар научих много факти, които не знаех за Китай. Например, че това е страна, която през последните години изключително интензивно и бързо се развива в сектора на туризма по отношение както на входящ, така и на изходящ. Бяха ни обяснени видовете туризъм и управлението на забележителностите, след което плавно преминахме към изискванията на китайските туристи, към действителността в Китай и какво ние трябва да променим като туристическа услуга, за да бъдем предпочитани за китайските туристи; данни за общата икономика на държавата – всички числа там сочат нагоре и то с бързи темпове.

Имахме лекции и за начина на живот в Китай, за това как всеки търси баланса. Много от информацията, която получих на тази тема, ми е попадала и тук в България, обаче никога не съм обръщала сериозно внимание. Но нашите лектори – авторитетни хора – професори в университети и мениджъри в големи китайски компании, съвсем сериозно ни говореха за Ин и Ян, за баланса между тях; за това как сутрин трябва да се пие топла вода, защото е Ин, а студени напитки да се консумират следобед и вечер, защото са Ян; как дремват за кратко по обед, за да преминат плавно от Ин към Ян… И аз започнах да променям мнението си и да си давам сметка, че там има толкова много столетници, именно защото държат не само на материалната страна на живота, но и духовната. Това мен лично много ме обогати и отключи у мен желание за знания в нова посока, каквито до момента никога не съм имала.

– С какво се отличават китайските туристи от останалите?

– От една страна всяка нация има своите особености, които чертаят характеристиките и на по-големите групи нейни туристи, а от друга – всеки турист е взискателен по своему. Китайците обичат да се чувстват добре и комфортно. Точно така започна лекцията си и нашият професор: „Ако желаете да доставите комфорт на нашите китайски туристи…“. Тоест, тази загриженост започва още преди човекът да е взел решение за пътуване – че той иска да се чувства комфортно. И нещо, което на нас може да ни се струва дреболия, незначителна подробност, но за тях е важно – в стаите в хотелите, които ще посрещат китайски туристи, задължително трябва да има кана за топлене на вода. Оттук тръгна и темата за сутрешното пиене на топла вода, което е толкова присъщо за китайците, колкото им е необяснимо и странно, че някой може да пие студена вода. По този повод професорът даде пример със своята баба, която е на 105 години и се чувства в кондиция. И между другото в нашите стаи в хотела също имаше такива кани.

По принцип техният начин на живот, на хранене много се различават от нашите и за да идват в България, да останат доволни от престоя си в нашата страна и да насърчават свои приятели да я посетят, китайските туристи трябва да се чувстват комфортно. Това предполага още да имат предварителна информация къде и защо ще отидат, всичко да е добре организирано, да не се случват нещата в последния момент. Те обичат да се чувстват сигурни.

– В състояние ли са нашите хотелиери и ресторантьори, нашите туроператори изобщо, да им предоставят такава сигурност?

– Разбира се, защото тези мерки не изискват някаква голяма инвестиция, а преди всичко желание и интерес от страна на хотелиера да накара своите гости да се чувстват удобно и приятно.

– Споменахте начина на хранене, а храната е ключова за успеха в туризма. Каква е кухнята на провинция Хайнан, допадна ли Ви?

– Пикантна! Храната се оказа истинско предизвикателство за мен, защото трудно възприемам лютото, а там се ядеше много лютиво. Но към края вече започнах да свиквам. И тук, в България, съм посещавала китайски ресторанти, но никъде не съм срещала вкусове като онези, които бяха там. А като количество вървеше в посока на намаляване от закуска към вечеря. Сутрин бюфетът беше най-разнообразен, най-обилен и предлагаше няколко вида супи, салати – предимно от запържени или задушени зеленчуци, различни видове месо – пилешко, патешко, телешко, риба и морски дарове, много нудъли, ориз, плодове, сладки неща. Липсваше хляб. В някои от хотелите, в които отсядахме по време на вътрешните пътувания, се предлагаше, но беше сладникав и неподходящ за нашия вкус. Обядът беше подобен, но по-малко разнообразен, а вечерята бе богата на салати, имаше няколко вида месо и, разбира се, ориз. Научих се да се храня и с пръчици, защото не навсякъде предлагаха вилици…

С две думи – беше ми приятно да се „напасна“ на средата там. Включително и към жегата. Дневните температури варираха между 36 и 40 градуса, а влажността беше изключително висока. Имаше обилни дъждове с бури – там е тропик. Флората е тропическа и растения, които си отглеждаме тук в саксии, там си растат по земята. Въобще, на остров Хайнан е много зелено и цветно през цялата година, изградени са множество обширни паркове и градини. През зимните за нас месеци на острова не спира да кипи живот и се пълни с туристи – предимно от Русия и по-студените части на Китай. Любимо занимание по това време е голфът и вероятно Хайнан би бил любопитна дестинация за запалените по този спорт. Лекторите ни отбелязаха, че има много голф игрища на острова и „зимните преселници“ идват тук предимно за да играят голф и да се любуват на приятното време, докато по родните им места бушува люта зима.

– И след цялото това великолепно природно творение, разкажете и за неговия „венец“. Що за хора са китайците, които де факто са и основната причина за организирането на семинара?

– Впечатленията ми за хората се формираха въз основа на комуникацията с лекторите ни, с персонала в хотелите и туристическите забележителности, с нашите китайски придружители – двама студенти и един служител от Министерството на търговията на Китай. Тримата говореха чудесен английски, бяха неотлъчно с нас през цялото време на престоя ни и много ни помагаха.

От наблюденията и контактите ми с всички тези хора останах с впечатлението, че китайците са усмихнати, приветливи, вежливи и искрено добронамерени. Защото човек дори и да не разбира езика, отлично разбира, когато го нагрубяват, а хората, които срещахме, излъчваха доброта и спокойствие. Въпреки хаотичната забързаност, която се забелязва, китайците внушават хармония, равновесие, баланс – качества, които се оказаха заразителни за мен и провокираха желание да търся баланса, да се усмихвам, което, тук в България, се възприе като малко странно.

– И накрая – как звучи обобщеното послание от китайските уроци на Цвети Калчева?

– В Китай, както и при нас, са развити различни видове туризъм – културен, исторически, лечебен, събитиен… Това е страна с хилядолетна история, безброй ценни реликви и огромно културно-историческо наследство, което не само съхранява добре, но умее и да го показва добре. То впечатлява и с огромните си мащаби, а когато си голям, можеш да си позволиш много повече неща. Иначе и те, и ние – първата ми асоциация е с нашия Музей на занаятите – се стремим да представяме богатствата си модерно, интересно, привлекателно, в крак със съвременните технологии.

И още нещо – важно е не просто да изграждаме огромни забележителности, а да изграждаме забележителности с мисълта, че трябва да ги поддържаме адекватно, за да са желани от туристите, не само когато са нови, както и да ги развиваме, за да запазят атрактивността си във времето.

И най-важният за мен урок – да се стремя към баланс в ежедневието, работата, очакванията.

ТРОЯНСКИ ГЛАС

https://troyanexpress.com/2018/08/21/%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%83%d1%80%d0%be%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d1%87%d0%b5%d0%b2/