Десислава Владовска участва в панаир на керамиката
ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА, МАЙСТОРКА НА ВИСОКИ ДЕЛВИ, ТРОЯНКАТА ДЕСИСЛАВА ВЛАДОВСКА, УЧАСТВА В ПАНАИР НА КЕРАМИКАТА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В парк “Марно поле” във Велико Търново се състоя на 1 септември първото издание на Панаира на керамиката.идеята е част от проекта „Отражения – претворено пространство“, финансиран по програмата „Култура и изкуство“ на община Велико Търново. Дванайсет деца, отличени с поощрителни награди от пролетния конкурс за детски проекти за чиния или плочка “Претворено наследство”( конкурса са се включили 95 ученици на възраст от 7 до 14 години.). В събота имаха възможност да прехвърлят своите проекти върху глинени чинии. Гергана Пенова, която е ръководител на проекта и човек, отдаден на каузата да популязира грънчарството, с търпение и усмивка напътства най-малките. Децата завършват своите чинии, гравират ги на място, а после и ги оцветяват сами. Целта е да се види целият процес от гравирането на глината до изрисуването ѝ. На отделни щандове пък са показани изпечени вече съдове в стил търновска сграфито керамика”, обяснява организторката
Бивши ученици на троянското училище по приложни изкуства показаха свои авторски неща и дадоха възможност на децата да точат на грънчарско колело. Единствената жена в България, която прави големи делви, високи по 1,4 м и тежат между 50 и 70 кг., грънчарката Десислава Владовска, която също участва в този панаир. Тя даде възможност на децата да работят със специален инструмент, с който се прави троянската шарка.
Деси се занимава повече от 20 години с грънчарство. Родена е в Троян, завършила е Художественото училище там. На 24 години решила да си купи къща на село, защото не искала вече да живее в град. Избрала Раданово, защото се намира на пътя, а не защото има роднини там. Обяснява, че един ден, пътувайки към Русе, видяла една къща с буренясал двор, която била на главния път. Купила я и я превърнала в свой дом и ателие.
Разказва, че макар да е от край на грънчари, керамиката при нея не е наследствен занаят. Като дете била много палава, само бели правела, затова съседката им в Троян я вземала с нея в цеха на “Троянска керамика”, където тя работела. Така Деси още в ранна детска възраст изучила в детайли процесите, свързани с изработката на един съд. Спомня си, че била запленена от всичко, което се случва в цеха, но все пак не мислела, че когато порасне, ще се занимава с керамика. В един момент се оказало, че рисува хубаво, затова все пак отишла да учи в Художественото училище в Троян.
ГРЪНЧАРКАТА е убедена, че в живота няма нищо случайно. Оказало се, че в района, където е избрала да живее, има материал за работата ѝ. Затова тя сама си копае глината, сама си я мели през две машини. После източва съдовете, шари ги. Пояснява, че има дни, в които не сяда на грънчарското колело, но пак е заета с изработката на съдовете.
Деси взема глината от село Орловец и от Полски Тръмбеш. С изненада научила, че и в двете населени места имало грънчари, на които тя се явява продължител. От сръчните ѝ ръце излизат най-различни съдове. С усмивка признава, че тя е единствената жена, която ги изработва в България. Използват се предимно за украса. Скъпи са, защото направата им отнема два месеца, допълва още чаровната грънчарка.
Троянката споделя, че прави много съдове, които днес не са познати на повечето хора. Сред тях са делвите за туршия, съдове за хляб с квас или без квас.
Съветва хората да ги използват повече в ежедневието си. “Още на времето Петър Дънов е изследвал глината. Той пише, че в нея има магнетит, който привлича и отблъсква едновременно. Благодарение на него храната се зарежда, но и се пречиства. Това е тайната, ако мнозина се питат защо в керамичния съд е толкова вкусно”, разкрива грънчарката. Тя обяснява още, че кристалната решетка на изпечения съд е подобна като тази на планинския кристал. “Когато глината се изпича на 500 градуса от нея излиза механично свързаната вода, от 600-700 градуса, изгаря всичко органично, а над 700 градуса започва изграждането на една кристална решетка, която е сходна с тази на планинския кристал, тоест липсват няколко силиката”, допълва Деси пред репортер на „Янтра днес”
Другият ученик на троянската керамична школа е майсторът от Елена, Валентин Димитров. Той е един от малцината грънчари, които пазят този стил.
Валентин се занимава с грънчарство от ученик, вече повече от 40 години, завършил е училището в Троян. Според него съвременните грънчари трябва да опазят традициите на сграфито керамиката. Нейният разцвет се свързва с Втората българска държава, когато столица е Търново. Технологията изисква поне две изпичания, поставяне на цветна глазура и изрисуване на символи и сложни плетеници, отбелязва той.
Той и колегата му Десислава Владовска са убедени още, че работа с глина може да се използва и като арт терапия от всички, които имат прекалено много стрес в ежедневието си. Глината успокоява, а удоволствието да видиш как си направил нещо сам с ръцете си е голямо.
По материал на Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ, Хасково, Троян експрес
