СЪВЕТНИЦИТЕ В ТРОЯН ОПРЕДЕЛИХА КОИ ЩЕ СА НОСИТЕЛИ НА ЗВАНИЕТО „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ТРОЯН“

С високото звание “Почетен гражданин на град Троян”  на основание чл.16 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Наредбата за символите, почетните знаци, отличията, званията и наградите на Община Троян и решение на   Общински съвет – Троян  по случай Петковден – празника на  града ще бъдат удостоени четирима граждани. Най-високото почетно отличие се присъжда за особени заслуги за развитието и популяризирането на града.

На редовното си заседание на 27.09.2018 г след тайно гласуване  общинските съветници определиха кои троянци да  бъдат удостоени  със званието “Почетен гражданин на град Троян”  в юбилейната 150-тата годишнина от обявяването на града.  ПАТРИАРХ НЕОФИТ (р. 1945 г., София), ИНЖ. ВЛАДИМИР МЛАДЕНОВ (р. 1949 г., с. Дойренци) и керамика  НИКОЛАЙ ЙОВКОВ (р. 1948 г., с. Абланица) – предложени от Донка Михайлова (кмет на Троян) и ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ (р. 1959 г., Троян) предложен от педагогическия съвет на  СУ“Св.Климент Охридски“.

С почетен знак „Златен герб – Троян“ ще бъдат удостоени проф. д-р Иван Гавраилов,

управителят на МБАЛ Троян  д-р Петко Бамбов ,

д-р Марин Василев. Четвъртият носител на този знак ще е

Планинска спасителна служба. Юбилярката Иванка Найденова Минева ще бъде наградена с „Почетна значка – Троян“.  На 15.11. тя навършва 95 години. Общественичка, доброволка. Била е учителка в различни училища в Ловешка област. Тя е активна организаторка в създадения организационен комитет за отбелязването на 100 годишнината от обявяване на Троян за град

ПАТРИАРХ НЕОФИТ (р. 1945 г., София)Негово Светейшество Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква от 24 февруари 2013 г. От 1994 г. до 2001 г. е доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора за български патриарх е русенски митрополит.

ИНЖ.ВЛАДИМИР  МЛАДЕНОВ е роден през 1949 г., кореняк троянец.  инж. Владимир Младенов, изпълнителен директор и съдружник в „КОПА Хидросистем” ООД (Троян). Завършил е Троянската гимназия и след това Техническия университет в София (тогава МЕИ); въпреки че е приет математика, любимия му предмет, избира инженерството заради осигурена стипендия от „Елпром” (Троян). Трудовата му биография започва там, в „Елпром” (1974 г.), после отива в другия някогашен троянски машиностроителен гигант – „Машстрой”. Именно като представител на „Машстрой” на изложение в Милано (1987 г.) прави впечатление на Джузепе Астикер, собственик на едноименната машиностроителна фирма. После е командирован от „Машстрой” чрез външнотърговската ни фирма „Сибимекс” на място в „Астикер” заедно със свой троянски колега – да монтират и настроят закупена от италианците наша машина; задачата е спешна, тъй като италианците са получили голяма поръчка. Астикер е възхитен от българския инженер, след време му предлага работа във фирмата си и две години инж. Младенов работи в Италия (до 1993 г.), връща се по лични причини. После на няколко пъти за кратко работи в Италия, половин година е и в далечно Мексико, където е пред дилемата дали да приеме дългосрочна оферта или да се върне в България. Избира второто и не съжалява.

ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ  – Един от главните „виновници“ за ниската (почти нулева) безработица в Троян е текстилното предприятие Калинел – единственият европейски производител, избран за предпочитан доставчик от IKEA. В неговите цехове в България се трудят почти 1700 души, като всяка година обемите на продукцията му се увеличават с 10 – 15%.

Текстилната компания „Калинел“ е основана през 1994 г. в Троян със сто процента частен капитал. Фирмата стартира дейността си с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. Двадесет години по-късно компанията е с утвърдени лидерски позиции не само на българския, но и на международния пазар. Днес „Калинел“ ЕООД е водещ производител на възглавници за спане, декоративни възглавници, калъфи за матраци и матрак-протектори, завивки, като същевременно продължава и разширява производството на полиестерна вата. С постоянни инвестиции, внедряване на нови технологии и усилена работа компанията регистрира изключително висок растеж през последните няколко години.

НИКОЛАЙ ЙОВКОВ (р. 1948 г., с. Абланица)

 Николай Стоянов Йовков е роден на 04.04.1948 в с. Абланица, Ловешко. Баща му, Стоян Йовков е керамик, наследил занаята от своя баща – Йовко Соянов, така че Николай израства сред шума на грънчарското колело и магията на глината. Завършва керамичното училище в Троян през 1967г., а след това е приет в Художествената Академия „Николай Павлович“ в София, където учи керамика в класа на проф. Венко Колев. След завършването на Художествената Академия Николай се завръща в Троян и постъпва на работа като преподавател по керамика в Художественото училище. За кратко е зам. директор, а след това и директор на училището, но административната работа не му е по сърце и продължава работа като преподавател. Глината е голямата му любов, тя е смисълът на неговия живот. Участва в ОХИ в Троян, София, Плевен. Негови творби има в частни колекции във Франция, Швейцария (където специализира през 2000г.) Италия, САЩ, Япония, Германия.
      Самостоятелни изложби в Орешак, Плевен, Трявна и Троян. Творчеството на Николай Йовков се характеризира с голямо разнообразие от стилове и форми, но от 15 г. се ориентира в изработването на Търновска сграфито керамика, която е предимно за износ и в която преобладават растителни, геометрични и животински елементи.
      Една от най-любимите му форми са „шейтанките“ (дяволските стомни и кани) около 7-8 различни форми. В асортимента преобладават чиниите. От 10 до 40 см. диаметър те са най-подходящата форма за развитие на орнамента и въображението. Прави голямо разнообразие от кани кани за вино оцветени както в жълто като основен цвят и обработени в зелено и кафяво, така и изцяло в зелено с оцветена с меден окис глазура.
      Дядото на Николай – Йовко е първият грънчар в родното му село Абланица едва 16 годишен започва да работи самостоятелно, като преди това чиракува и учи занаят в с. Борима – Троянско. Покрай него научават занаята и още двама негови братя – Станю и Петко. Занаята продължават и двамата му сина Стоян и Бою. Бащата на Николай Стоян Йовков е изявен керамик с много изложби в страната и чужбина, с много награди, както и златен медал от Копривщица и званието „Заслужил майстор на народните художествени занаяти“
      Голямата дъщеря на Николай – Ралица е четвъртото поколение на фамилията Йовкови. Завършила художественото учи в Троян през 1996г. и с отличие Художествена Академия в София със специалност керамика. Тя успешно продължава традицията, но поема по свой, характерен стил, който я отличава от останалите и както дядо си и баща си, по традиция печели изяви и награди в страната и чужбина.