ПОСЕЩЕНИЕ В ЗЕЛЕНИКОВСКИЯ МАНАСТИР С ВЕЛИЧКИЯ ЕПИСКОП СИОНИЙ
Зелениковският манастир „Свети Йоан Кръстител“, скрит сред горите на Троянския Балкан, на осем километра от Троянския манастир „Успение Богородично“,пази духа на историята и съхранява вярата сред море от зеленина.
Далеч от светския живот, откъснат от изкушенията на делника, тази старинна света обител пречиства душата и замайва съзнанието от приказни гледки към планината. Манастирът е скит към Троянската света обител и е старинно и свещено място на православните християни, разказа за БТА игуменът на Троянския манастир Величкият епископ Сионий. По думите му на това място още в древността е имало манастир, който в началото на 19 век е бил възобновен. В него са живели монаси, които са предпочитали уединения живот и са подготвяли различни продукти, с които са подпомагали бедните и страдащи хора в равнината. Произвеждали са мляко, сирене, кашкавал, много плодове, мед и др., които монасите са изпращали на населението в бедстващите райони около Севлиево и в равнината. В този манастир при нужда са намирали подслон както големите български революционери и борци за национална и църковна свобода, така и обикновени християни, които са имали изпитания и трудности по време на Османското робство. За определено време, понякога и за по-дълго, те са намирали пристан в тази света обител, разказа епископ Сионий. Той посочи, че монашеският живот в манастира е продължил до 60-те години на миналия век, когато последните монаси, вече остарели, са се прибрали в Троянската света обител, за да изкарат на спокойствие последните дни от живота си.
Промените в нашата страна, започнали още от 1944 г., принуждават българския народ да се отдели от изконната си църква, от изконната си вяра, започват много гонения срещу църквата, срещу духовници, срещу йерархията на църквата. Това духовно скъсване с вярата, отделяне на народа ни от изконната му майка, благодатната църква божия, е довело до тежки последици, част от които и сега наблюдаваме“, разказа игуменът. Днес обаче светата обител е посещавана от много хора, които обичат планината, красотата на гората, които обичат да правят туризъм на тези места, а също и от много вярващи хора, които идват за поклонение в храма. Особено посещаван е манастирът по време на празниците, когато се чества паметта на Св. Йоан Кръстител. “
Манастирът носи името Зелениковец, защото се свързва с най-красивите и най-благодатните, най-живите гори в района. Цялата природа е изключително пищна, зелена и както са се изразявали нашите предшественици – това е едно море от зеленина“, добави Величкият епископ. Манастирският комплекс се състои от черква и жилищни и стопански сгради. В светата обител са открити много ценни предмети от миналото, старинни икони, като по-голяма част от тях се съхраняват в музея на Троянския манастир. До Зелениковския манастир се стига с високопроходим автомобил или пеша. След преход сред пищни гори, зеленина и красиви гледки в Зелениковския манастир единствената му обитателка – баба Дана, посреща гостите си с чай или кафе и сладки приказки. „През лятото минават постоянно хора от къщите за гости, почти не оставам сама през деня. Планината ме държи тук, свикнала съм с гората, с тревата“, казва баба Дана. „Този живот ми носи здраве – природата и вярата поддържат човек, допълва възрастната стопанка на манастира. Единственото, което си пожелава, е да се ремонтира църквата.
БТА
Видео – Даниела Балабанова. Монтаж – Валя Ковачева.
