В памет на Цанко Патарински (Коста)

Тази вечер в салона на Община Троян социалистите в Троян съвместно с членове на и  БАС – Троян в България  и с гости от Община Угърчин отбелязаха 100 години  рождението на Цанко Патарински (Коста) – командир на III Троянска чета от отряд „Хр. Кърпачев“, в която влизат 16 бойци, самоотвержени членове на РМС и БРП(к).Присъстващите изгледаха и презентацията за  Цанко Патарински. Спомени  от това време разказа Дана Грошева, г-н Патарински от Угърчинското БСП. Бяха изрецитирани стихове от Мария Щергарска и Пенка Грошева.  Председателят на Общинското ръководство на БСП в Троян Росен Веселинов и председателят на Общински съвет на БАС – Троян, Румен Тодоров също говориха за битката край село Урсел, по време на която преди 75 години след предателство

Дана Грошева

 

Мария Щрегарска

на ловеца Боро Котларски от с. Голяма Желязна, партизанската земля

Росен Веселинов

нка в Урсел е обградена от три страни. Свободно място за изтегляне има само нагоре, към безлюдните заснежени планински върхове. Срещу петнадесетината партизани са изпратени цял полк войска, полиция и местни фашисти. След няколкочасово сражение в неравната битка загиват петима синове на партията и народа, чието място е водещо в летописа на Ловешката окръжна партийна организация. Освен Цанко Патарински загиват още  Илия Маринов (Деян), Петър Грошев (Славчо), Колю Колев (Георги), 18-десетгодишния Иван Дончев (Сашо)

Патарински от Угърчин

Съюзът на антифашистите в Троян награди Христина Петрова от троянското БСП за активно участие в дейността на съюза.

Бяха поднесени цветя  в памет на загиналите на мястото където са погребани   на костницата в Троян

В летописа на антифашистката борба 1941-1944 г. достойно място заема и дейността на Троянската околийска партийна организация и новосформираната партизанска чета в края на лятото на 1943 г., която е в състава на Плевенския окръжен партиен комитет и военнооперативен район. На 23 май 1943 г., след гибелта на видния партиен деец и командир на Ловешката народна бойна дружина „Чавдар“ – Христо Кърпачев, се създава Ловешко-Троянският партизански отряд “

Хриссто Борисов – председател на БАС в Ловеч награждава Христина Петрова – PR на троянското БСП

Христо Кърпачев“ с командир Петър Нешев-Марин.
В началото на септември 1943 г. в местността Янкулица край Троян под ръководството на Петър Нешев се сформира III Троянска чета от отряд „Хр. Кърпачев“, в която влизат 16 бойци, самоотвержени членове на РМС и БРП(к), отдали своя живот и младост в битката срещу фашизма и мракобесието.
За ръководство на четата са избрани: Цанко Патарински (Коста) – командир, Минко Гечев (Живко) – зам.-командир, Марин Грашнов (Владимир) – политкомисар, който след народната победа е дългогодишен член на ЦК на БКП и близо 20 години министър на строежите и строителните материали, и Кино Кукувишки (Камен) – зам.-политкомисар. След създаването четата под ръководството на Цанко Патарински започва активни бойни саботажни действия срещу фашистки обекти в Троянска околия. Една от първите акции през октомври 1943 г. е нападението на Лесничейството в махала Смесите на с. Черни Осъм, която има голям политически ефект сред работниците и селяните в околията. След което четата провежда няколко организационни и снабдителни акции и се прибира за зимуване в построеното скривалище в местността Урсел, до с. Старо село. В скривалището партизаните продължават своя партийно-организационен живот, където бившият студент-агроном Васил Ватев изнася лекции по марксизъм-ленинизъм и научния труд „Държавата и революцията“. През останалото време четниците нелегално по групи и индивидуално посещават Троян, селата и махалите, доизграждат яташката мрежа, създават комитети на ОФ и вербуват нови съмишленици и сподвижници в гигантската битка срещу хитлерофашизма. Ръководството на четата начело с командира Цанко Патарински поддържа необходимата връзка с щаба на отряд „Хр. Кърпачев“, откъдето получава необходимите сведения, свързани с победоносното настъпление на Червената армия, решенията на ГЩ на НОВА и 11 ВОЗ.
На 30 ноември 1943 г. след предателство на ловеца Боро Котларски от с. Голяма Желязна, партизанската землянка в Урсел е обградена от три страни. Свободно място за изтегляне има само нагоре, към безлюдните заснежени планински върхове. Срещу петнадесетината партизани са изпратени цял полк войска, полиция и местни фашисти. След няколкочасово сражение в неравната битка загиват петима синове на партията и народа, чието място е водещо в летописа на Ловешката окръжна партийна организация:
Цанко Патарински (Коста) – командир на четата. Роден в бедно селско семейство в с. Угърчин, Ловешко. Още като ученик в Ловешката гимназия е активен ремсист. По време на войнишката си служба и след това активно се включва в антифашистката борба.
През пролетта на 1943 г. по решение на ОК на БРП(к) е изпратен в Троянска околия да създаде необходимите условия за създаване на партизанска чета. Заедно със своите сподвижници в лицето на Васил Ватев, Христо Добрев, Минко Гечев и Янка Тилкова до септември 1943 г. създават солидна мрежа от ятаци и помагачи. На 30.ХI.1943 г. геройски загива като бележит партизански командир в 11 ВОЗ.
Иван Дончев (Сашо), когато загива на 30.ХI.1943 г., той е само на 18 години – най-веселият и най-жизнерадостният и обичан от всички партизани. Пътят му е кратък – от ученическата скамейка до землянката в Урсел.
Илия Маринов (Деян). Роден в с. Ломец, Троянско, в крайно бедно семейство. Отличник в Троянската гимназия, няма възможност да учи в университет, загива в Урселския бой със смъртта на смелите. Останалите живи партизани и негови съвременници ще запомнят завинаги как възторжено рецитира Шандор Петьофи: „Любов и свобода аз искам на земята! За любовта живота ще си дам, а за свободата и любовта.“
Петър Грошев (Славчо). Роден в средно селско семейство в с. Старо село, Троянско. Завършва Троянската гимназия, където се проявява като активен ремсист. По време на Урселското сражение проявява небивало себеотрицание. Потънал в кръв, той носи изпадналия в беда свой другар. Ранен е и пада, а после дълго прострелват с картечници мъртвото му тяло. Загива само на 19 години.
Колю Колев (Георги). Роден в с. Бежаново, Ловешко. Той е олицетворение на осъзнатия войнишки дълг. В края на 1942 г. бяга от казармата и намира своето място в партизанския отряд – като бивш санитарен подофицер е изпратен в III Троянска чета. Няколко дни преди Урселското сражение е тежко ранен и укрит в шумата от своя другар Петър Грошев. В края на сражението е открит от закъснял преследвач. Загива с храбростта на смелите в името на новия социален строй.
След Урселската битка пролятата кръв на загиналите герои и заплахите на управляващите не предизвиква страх, а ненавист и чувство за справедливост и възмездие. В Троян петимата убити партизани са изложени пред сградата на Околийското управление, на тротоара. На другия ден ги хвърлят в животинската яма край града в местността Капинчо. Така завършва земният път на смелите народни борци Цанко Патарински, Иван Дончев, Петър Грошев, Илия Маринов и Колю Колев, които поеха пътя на безсмъртието. Всяка година на 30 ноември членове и съмишленици на БАС се прекланят пред подвига, величието и безсмъртието на загиналите на Урсел. Така ще бъде и на 70-годишния юбилей.
След 9.IХ.1944 г. телата на всички загинали партизани от III Троянска чета най-тържествено са погребани в местността Капинчо, а през 1957 г. костите на всички антифашисти от 1923 до 1944 г. са погребани в партизанския паметник в центъра на град Троян. Но по решение на общинските съвети на СДС и след това на ГЕРБ – паметникът беше съборен. Днес костите на загиналите се намират в основата на паметника.
по материали на Общински съвет на БАС – Троян

100 години от рождението на Цанко Патарински

100 години от рождението на Цанко Патарински

Публикувахте от ТроянЪт – Всичко за Балкана в Петък, 30 ноември 2018 г.

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button