Споразумение за партньорство между Сдружения от Троян и Сремска Митровица, Сърбия
Получих покана миналата седмица за Презентация на подписване Споразумение за партньорство между „Сдружение на литературната общност – Сремска Митровица”, Сърбия и Сдружение ”Комитет за побратимяване -Троян. Случи се така, че малко преди обявения начален час за презентацията, бяха запалени светлините на най-високата жива елха на Балканите, тържествено , телевизии и т.н. Как да го пропусна. Обадих се , с извинение , че ще закъснея…
Натоварена с чанта, фотоапарати, с дебело зимно яке, поради студената вечер, бързам до колкото мога. Още от входа виждам, че залата е почти празна, само малка група , скупчена в единия край, разговарят. Бяха минали 15 минути от началото на обявения час – 17:30. Явно, току що представянето от на Веселина Попова е започнало. „ Първата стъпка към сдружаване на Троян с градове от чужбина е направена от кмета Марин Ганков през 1988година…”
След кратката ретроспекция за създаването и дейността на Комитета за побратимяване, разказът за „Далечното пътуване към едно близко приятелство”. Първата среща е в хотела. На екрана се показва двуетажна сграда с табелка „хотел Стрем”, приличаща повече на жилищна кооперация от колко на хотел. Делегацията е посрещната от … директора на затвора. От разказа на Тодор Колев разбираме за един забележителен човек, ветеринар по професия, който изцяло е отдаден на работата си. Хотелът е на затвора и част от персонала са затворници. Затворът е най-големия в страната. Притежава над 800 хектара земя, има овощни градини, зеленчукови, животновъдство. Отглеждат стада овце, кози, коне, птицеферма с кокошки, пуйки, патици. Около 1100-1200 от затворниците работят, само които желаят. Останалите не желаят…
Следващата среща е в Библиотеката. Димитър Калински сменя картината на екрана. Той е впечатлен от присъстващите на срещата – от много млади до доста възрастни. Сред тях е и директорът на Библиотеката. След неговите няколко приветствени думи към гостите, присъстващите четат свои стихове. Вижда се как един от домакините чете на колене пред госпожа Попова, след което тя влиза в етюд с него и му отговаря с някакъв стих. Дамян Дамянов, уточнява тя , а някой от групата подхвърля „Попов(съпругът) видял ли е тази снимка”… Доброто настроение от екрана и разказа се предаде и на присъстващите на презентацията. Следващата среща е била в Музея. Веселина Попова дава няколко любопитни подробности за него на град Сремска Митровица. Разположен в две различни сгради – на исторически факти и картини и музей с архиологически експонати. Троянци са присъствали на филм за местен архиолог със заслуги с проучвания и поредица от книги в тази насока. На екрана се виждат експонати в няколко зали една след друга.
След музея, гостите от България са отведени в „Царския палат”. Вижда се огромно пространство на разкопки. Интересното тук е, че разкопките са под покрива на построена в последствие модерна сграда, вероятно с цел опазването им. Дворецът е от римската епоха на селището. Личи, че на троянци им е било и уморено и студено, за това информацията за този обект е кратка и преминават към сградата на Общинска администрация. Импозантна сграда с царствена вътрешна стълба по червен килим се достига до кабинета на Миряна Маркович, ръководител на направление култура, председател на Литературната общност, гостувала в Троян през септември и за която имаше доста информация. Тошко Колев, Димитър Калински И Веелина Попова се надпреварха да разказват за отдиха след многото срещи, за сърдечността на домакините, за сърдечността, която срещат на всякъде.
Следващата интересна среща е в Архива на Митровица. И тук българите са посрещнати сърдечно от директора . „Кабинетът му е тесничък. „Но тук, мисията ни придоби особено значение“, казва Веселина Попова. За подписване на Споразумението между двете Сдружения. Пристигнали са двама представители на българското посолство от Белград, военният аташе и вторият секретар. Те са заявили пълна подкрепа на начинанието и са обещали съдействие по всички направления, за да се доведе тази дейност до сближаване и свързване на двата града.
Тържественото подписване на Споразумението е най- интересната част от презентацията. В просторна зала, на галерия ”Лазар Возаревски” в присъствието на доста граждани, музикален увод, изпълнения на лични творби, много вълнуващи приветствия е подписано Споразумението. За това тържество г-жа Попова обеща да разкаже по-подробно. Искам само да добавя колко много книги бяха изложени, приготвени да бъдат подарени на различни институции , съответно тематиката им.
Да добавя, че членовете на Комитета се бяха подготвили почерпката с прекрасно ароматно вино и различни сладки(те работят изключително с лични средства)… Някой намекна, че разгласата е недостатъчна, на което Веселина Попова отговори, че са изпратени лични покани до 35-40 човека и са получени потвърждения от почти всички.
Та в заключение си мисля, колко сме коректни в поетия ангажимент… А презентацията беше едно вълнуващо преживяване.
