Интервюта

Инж. Бистра Чолакова – „Благодаря, че съм тук и сега в Троян“

Съкровището на Бистра Чолакова

Представяме Ви заместник кмет  инж. Бистра Чолакова – тя  отговаря за  ресор „Планиране, инвестиционна политика и оперативни програми“ в Община Троян.Има един  син. Завършила е средното си образование в родния си град Троян. Висшето си  образование завършва във Висш институт по архитектура и Строителство,специалност: „Промишлено и гражданско строителство-Конструкции“.

Кариера:

Проектант-конструктор:

  • 01.09.1983г. – 01.04.1985г. в „ХФЗ“-Троян;
  • 22.05.1989г. – 30.11.1990г. в Териториално проектантска организация – Ловеч;
  • 01.12.1990г. – 10.05.1997г. в „Осъм-инженеринг” ЕАД – Ловеч.

Община Троян:

  • 02.02.1998г.- 13.04.1999г., Началник управление „Териториално и селищно устройство, строителство и архитектура”

Контрол по строителството:

  • 14.04.1999г. – 30.11.2015г. в Дирекция за национален строителен контрол, Регионален отдел – Ловеч, последователно работи като инспектор, старши инспектор, главен инспектор и от 12.05.2011г. – Началник.

Здравейте, г-жо Чолакова

Честита Коледа и Весело  настроение през Новогодишната нощ! Поздравяваме Ви за всичко , което правите за благоустрояването на Троян. Благодарим Ви, че се  доверихте на медията ни. Това интервю няма да е свързано с политика. Идеята е да можем да разкрием на читателите вашето „АЗ“ , като човек.

 -В колко часа ставате? Държите ли на строго определен режим. И защо?

-Добър ден!.Когато съм на работа ставам в 6,15ч. Когато дните са ми почивни, просто не активирам часовника на GSM-а. Биологичният ми часовник обаче ме събужда от 6,15ч. до 7,30ч. Единствено тогава си позволявам да лежа будна в леглото.

 – Какви решения можете да спрете да вземате?

– Решения, които не съм убедена, че ще доведат до положителен резултат.

От какво се страхувате?

– Понякога се страхувам дали думите и действията ми ще бъдат правилно разбрани от хората, с които не съм се срещала никога. Страхувам се и за здравето на близките ми в определени моменти.

Какво трудно нещо избягвате да направите?

– Правя нещо, защото е необходимо и полезно, независимо дали ще го осъществя трудно или лесно.

Все още ли „държите“ нещо в живота си, което би било по-добре да „пуснете“?

– Може би чувството за хумор и усмивката.

–  „Коя е Вашата топка за тенис?“( Топката като символ на това, което с всички сили искаме да преследваме и здраво да държим, за да не го изпуснем.)

Добронамереността и човеколюбието.

–  В рутината на ежедневния ни живот, които са нещата, които пропускаме да видим?

Често пропускам да видя неща, които приемам за даденост: изгрева и залеза на слънцето, различната красота на природата всеки ден… А това би ме заредило с по-голяма енергия.

Ако живота наистина е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и не правим толкова много от нещата, които харесваме?

– Въпрос на време, обстоятелства, дълг.

Ако можехте да погледнете в сърцето на врага ви, мислите ли, че ще видите нещо по-различно от това, което има във вашето сърце?

– Думата враг бих я приела само по време на война. Иначе инакомислещите също имат сърца, пълни с емоции. Различното е, че тяхната обич бих нарекла ненавист, любовта им – омраза, радостта им – злоба, веруюто – облага…. Те сигурно мислят пък за моите чувства по същия начин.

-Животът е прекалено кратък, защо тогава толерираме глупостта?

–  Аз не толерирам глупостта.

Ако все още не сме постигнали поне една от мечтите си, какво имаме за губене?

–  Големите мечти са трудно осъществими, затова са мечти. Пътят към тях ми доставя удовлетворение, дори да не съм стигнала до края му. Затова вървя по този път през целия си живот и се стремя да постигна мечтите си. Достигам отделни етапи, което ме прави щастлива и ми дава сили да продължа нататък до следващия хоризонт.

Как разбираме кога е настъпило времето да прекратим нещо и кога е настъпило времето да продължим да се борим?

– Продължавам да се боря, когато виждам, че има смисъл, постигнато е нещо, но може и повече да се постигне, увлякла съм след себе си и други. Спирам, когато преценя, че не му е сега времето и усилията за постигането отиват към себеразрушаване.

 – Защо „Ние“ има значение?

– Значение имат хората с добри намерения и възможности да ги осъществят за другите и за себе си.

На колко от приятелите ви бихте се доверили за живота си?

– На всичките си приятели, това е смисъла на приятелството.

 – Щастливи ли сте със себе си?

–  Все повече.

 – Кой е страхът, който знаете, че не можете да превъзмогнете?

– За здравето на всички хора, които са моят свят.

 – Какво правите с по-голямата част от парите ви?

– Правя така, че близките ми хора да се чувстват добре в България.

Като се позовете на сегашните ви дневни занимания, къде се виждате след 5 години?

– В родния си град.

 – Какво бихте правила, ако знаехте, че не можете да се провалите?

–  Същото, което правя и днес.

Какво направи Вашият живот по-красив през 2018?

– Всичко, свързано със 150-годишнината от обявяването на Троян за град – цялата подготовка, състоялите се културни събития, новите строителни обекти в града ни, живата картина на Дойранската епопея, грандиозният ден Петковден 2018г.

 -За какво сте Благодарна днес?

Благодарна съм, че работата ми е свързана със съзидание за родния Троян. А когато изпратих по интернет на приятели от други градове и чужбина 3D мапинг шоуто и пиротехническия спектакъл от Петковден 2018г. и ме попитаха : „Къде е това събитие?“, благодарих, че съм тук и сега.

Благодаря за откровението, г-жо Чолакова

Интервюто взе:Руслана Попсавова

снимките са от личния фонд на инж.Чолакова

Свързани статии

Back to top button
Close