„Нямам врагове, имам опоненти“

От днес до 31.12.2018 година ще направим една равносметка на изминаващата 2018-та година. За всички  спортни отбори с, които работехме през тази година  ще направим едно връщане назад с 12 месеца. Ще отчетем силните и слабите им страни. Също така ще прочетете интервютата с ръководния екип на Община Троян: кмета Донка Михайлова; инж.Петко Пенков – председател на Общински съвет Троян; заместник кметовете – Ангел Ангелов, Бистра Чолакова, Розалина Русенова. Също така ще прочетем и емоционалното интервю на секретаря на Общината,Цветелина Калчева.

Всички те заедно, със своите си екипи имаха много тежка и динамична година.  Честванията  послучай 150 години от обявяването на Троян като като град, обновяването на всички административни сгради. Бижуто на Троян – „Малкия пазар“ бе съборен до основи и на негово място се появи един европейски търговски център с достатъчно място за минаване от пешеходци. Много паркоместа за автомобили. Овалното кръгово на така нареченото кръстовище АИР (елпромския мост) е почти готов. На пролетта може би ще  му прережем лентата.

Реших на всички да задам едни и същи въпроси, които са свързани с тяхната душевности и тяхното“АЗ“.

Тук ще прочетете и първото интервю. То е с Донка Михайлова – кмет на Община Троян. Ето и визитната й картичка:

Донка Иванова Михайлова е български икономист и политик, народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 40-то Народно събрание. През 2011 година става кмет на Троян. Родената на 20 април 1959 година в град Троян, България  е отличничка на СУ“Васил Левски“. Завършва специалност „Финанси и кредит“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в град Свищов.

Омъжена с две дъщери

Дълги години работи в неправителствения сектор, била е председател на Сдружение „Знание“ в Ловеч. Тя е била народен представител в 40-то Народно събрание за Ловешки регион.

На местните избори през 2011 година е избрана от листата на БСП за кмет на община Троян, като на първи тур получава 38.06 % а на втори тур печели с 59.05 %.

В момента е член на Изпълнителното бюро на БСП   и зам.председател на сдружението на общините( НСОРБ) в  България и е  експерт   институт “Отворено общество”, Института по публична администрация и др.; Професионалистка е  в областта на социалната политика и гражданското общество. Също така е била оценител е по оперативните програми. Процесите на планиране и програмиране за предстоящия планов период са нейната сила.

Като кмет на Общината е вече два мандата. Нейната работа е възнаградена  с множество награди:

– Г-жо Михайлова,  в  колко часа ставате?  Държите ли на строго определен режим.  И защо?

 – В работни дни – в 6:00-6:30ч, в малкото почивни дни, в които нямам ангажименти – след 9:00ч. Обичам да поспивам, но не ми се отдава често тази възможност. Сутрин често си давам по още 5-10 минути след звъна на телефона. Това е един от начините, по който релаксирам.                       

 – Какви решения можете да спрете да вземате?  

  – Решения, които налагат компромиси.

 – От какво се страхувате?

– Нямам определени страхове. Може би най-често се страхувам дали решенията, които вземам няма да доведат до негативни последствия, които не съм предвидила. В личен план често изпитвам страх за здравето на децата си.

 – Какво трудно нещо избягвате да направите?

– Да отделям повече време за себе си. Често се виня за това. Все си намирам нещо важно …

 – Все още ли „държите“ нещо в живота си, което би било по-добре да „пуснете“?

– Чувствам се отговорна за всичко. Страдам за неща, които не мога да променя.

 – Коя е Вашата топка за тенис?( Топката  тук е  като символ на това, което с всички сили искаме да преследваме и здраво да държим, за да не го изпуснем.)

– Самочувствието на троянеца, гордостта му. Усещането му за общност. Предприемчивостта му.

 – В рутината на ежедневния ни живот, които са нещата, които пропускаме да видим?

– Понякога пропускам най-важното – да се наслаждавам на „малките неща“,  които придават цвят на живота.

 – Ако живота наистина е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме и не правим толкова много от нещата, които харесваме?

– Защото ни липсва житейска мъдрост да осъзнаем, че да тичаме след поредните прозаични задачи не винаги е най-важното.

 – Ако можехте да погледнете в сърцето на врага ви, мислите ли, че ще видите нещо по-различно от това, което има във вашето сърце?

– Нямам враг. Наистина не разпознавам човек,  който мога да определя като свой враг. Имам опоненти. С част от тях имаме принципни различия и аз искрено уважавам мнението им. С някои във времето станахме приятели и знам, че ще останем такива. При другите по-различното в сърцата им е това, че поставят личните си интереси над интересите на хората около тях, че приемат политиката като източник за бързо и лесно забогатяване. Затова не могат и да ми повярват. Не можах да ги убедя, че може да си в политиката без да крадеш, да мамиш и да уреждаш свои хора. С тях няма как да се разберем.

 – Живота е прекалено кратък, защо тогава толерираме глупостта?

– Не толерирам глупостта.

– Ако все още не сте постигнали поне една от мечтите си, какво имате за губене?

– С годините  се научих да рискувам повече.  И постигам все повече мечти.

  – Как разбираме кога е настъпило времето да прекратим нещо и кога е настъпило времето да продължим да се борим?

– Има неща, за които не мога да спра да се боря. Сред тях са усещането ми за справедливост, целите в работата ми, близките ми хора. Прекратявам битки тогава, когато виждам, че нямат смисъл за другите,  че хората до мен са демотивирани, когато разбера, че съм сгрешила.

 – Защо, ние – хората,  имаме значение?

– Защото ние – хората сме важни. Защото трябва да правим живота си щастлив и хармоничен. Защото усилията, вложени в това хората да живеят по-добре са смисъла.

 – На колко от приятелите Ви бихте се доверили за живота си?

– Имам достатъчно истински и проверени във времето приятели. Важни са за мен.

 – Щастлива ли сте със себе си?

– Да!

 – Какво правите с по-голямата част от парите ви?

– С най-голямо удоволствие влагам пари в пътувания. Вещите нямат особено голямо значение за мен. Живея в нормално жилище, карам кола под средния клас, никога не съм планирала да строя вила…

 – Като се позовете на сегашните ви дневни занимания,  къде се виждате след 5 години?

– В Троян.

 -Какво бихте  правила , ако знаехте , че не можете  да се провалите?

– Бих превърнала общината в малко, зелено, щастливо място, в което хората се обичат и са горди със себе си. Бих обиколила света.

 – Какво направи Вашия  живот по-красив през 2018?

– Общината постигна важни цели – реконструирахме почти всички публични сгради. След като обновихме всички образователни институции през годината реконструирахме Националния музей по приложни изкуства,  Галерия „Серякова къща“, Читалище „Наука – 1870“.  Най-после изградихме нов Малък пазар.  Почти приключихме с грубия строеж на Дневен център за деца с увреждания…

–  Отбелязахме 150-та годишнина на града така, както Троян заслужава.

 – За какво сте благодарна днес

– За това, че троянска община се развива устойчиво и без сътресения. Хората тук имат работа. Аз и членовете на семейството ми посрещаме 2019 година в добро здраве.

Интервюто взе  и изготви: Руслана Попсавова

снимки:Руслана Попсавова и https://www.donkamihaylova.com