Свой сред чужди – чужд сред свои!

1. Днес , на редакционната поща получихме писмо със следния текст(то е публикувано и във Фейсбук обаче със съкращения)

“Здравейте, Троян експрес!

Искам само изразя разочарованието си от служителите на  Автогарата в град Троян, но за да ме разберете напълно трябва да започна от начало. Първо в момента живея в село Чифлик като всеки ден пътувам до град Троян, детето ми е на 3 г и е в градина Синчец. Имам 3 автобуса(в делнични дни) Те са в  07:20, 12:30 и 17:00 часа. Аз работя в Троян от 10:30 до 14:30ч в заведението до Автомивката на Общински пазар. На улицата към Ж.п.гарата. Работя там ЗАЩОТО много ми харесва , разбирам се отлично с моите шефове. За това ми се налага да стоя в чакалнята  на автогарата от 08:00 до 10:30ч(след пристигането ми от село) и после от 14:30 до 16:30ч. Това не ме устройва, но нямам избор. От два месеца миналата година досега използвам пейките на чакалнята. За да съм на топло и сухо. Слушам музика и понякога се налага да разговарям с мъжът ми , който не е българин, а е чужденец. В момента е в Египет да си извади постоянна виза за България за да може да има право да работи. Официално сме женени от 6 месеца. Бяхме на квартира , но т.к. съпругът ми бе с туристическа виза , нямаше право на работа, отидохме да живеем в с.Чифлик, при майка ми. И За да ми помага докато го няма мъжът ми, Лоай Хедър

Проблемът възникна преди два дена. Нека все пак да кажа, че  докато чакам на автогарата по принцип говоря със съпруга ми, на английски.  Една сутринта дойде руса жена при мен, която не се представи, и ме попита дали съм бездомница …. Аз бях в пълен шок помислих си, че се шегува с мен, защото определено не приличах на бездомница. Обясних къде работя и къде живея. Госпожата ми заяви, че не мога да остана там. Попитах защо? Тя каза, че е за преминаващи пътници само.  Казах й как стоят нещата с автобуса, но тя настоя да си тръгна.Така и направих … На другия ден след обед аз отидох в полицията да попитам дали нарушавах някакъв закон стоейки там.Служителите от полицията ме увериха, че те нямат никакво право да ме гонят. Аз се зарадвах! Супер!

И отидох на автогарата. Казах на тази госпожа какво ми каза полицията и седнах на пейката мислейки, че кошмара приключи. Но, уви много грешах!

Тази сутрин както си стоях и слушах музика дойде мъж на възраст очевидно (беше със бастун) и ме попита защо седя цял ден на автогарата. Обясних и на него. Той ми заяви да си ходя и да не преча на хората с моите телефонни разговори (бях само аз на автогарата и не говорех по телефона ), но тогава осъзнах проблема. А той беше, че аз говоря по телефона на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК със съпруга. Тогава вече откачих  и помолих да ми се представи. Кой е той, че ще ми казва с кого да говоря …. И започна едно крещене и заплашване с бой, да ме изхвърли за яката(както Чичо Иван се изрази) … Жената от кафето (там така го нарече) започна и тя да ме защитава, но господина не спираше със виковете и заплахите си аз вече нямах сили. Разплаках се, питайки защо не мога да говоря със мъжа си на автогарата ???? Защо ??? Тръгнах си обидена, защото ме изгониха като някоя крадла … Чувствам се унизена и разочарована, че във собствената ми страна,  аз не съм свободна ….

 Моля Ви, нека повече хора разберат и чуят за “топлото” отношение служителите на Автогара Троян.

Поздрави: Стелияна Димитрова

Веднага потърсих Стелияна (по телефона, който ми бе написала). Днес след обяд отидох в 14:30 ч  в чакалнята на Автогарата, където ме чакаше гражданката.

Тя отново ми разказа историята си. Показа ми къде седи, къде пие кафето.

Запътих се към гишето за билети за селата в Общината. Помолих касиерката Петранка Норчева да ми разкаже случая. Какво им пречи гражданката, като седи и чака автобуса в 17:00ч.

Думите й бяха, че Стелияна постоянно била там. Седяла на пейката до кафе машината и те не можели да седнат. Говорела по телефона и слушала музика. Това било чакалня за преминаващи пътници, а не за хора от Общината. И те имали право да пуснат жалба до МВР, за да я проверят. Каква е, какво работи и изобщо цялото родословно дърво.

Аз й обясних,че дамата работи на близо и си чака автобуса в 17:00 за с.Чифлик на по-топло. С тон на сърдит фирмаджия ми отговори, че автобус на Троян автотранспорт АД за това село няма в този час. И тя лъже. Този рейс бил на Цанко Мичев ЕООД и не спирал на автогарата. Това значело,че не може да стои тук и да го чака. И ако искали щели да повикат служители на МВР, за да й кажат да не чака там.

Помолих я да ми даде нормативен документ забраняващ стоенето в чакалнята. Естествено – няма. Само началникът (така и не разбрахме кой е, защото до края на работния ден той бе изчезнал) можел да разреши.  “И като иска да е на топло да иде в Общината.Също е обществено място. Защо да виси тук постоянно? Това не е приют. Аз не съм присъствала на случая”

Така приключи разговорът с Норчева. Запътих се към кафето, собственост на ЕТ “В.Пейковски”.  Помолихме Милена Пейковска да разкаже като страничен наблюдател за случая.

Тя сподели, че не е първи случай на такова отношение. Имало е към нейни клиенти също, които седят и пият кафе и си говорели. Предтекста бил:”Много викат”. И Норчева и Цонкова(русата дама от разказа на Стелияна) й  се карали и т.н.
“Много грозно се отнесоха към тази жена, чичо Иван(Иван Калоянов) се държеше много лошо с нея, викаше й. Заплашваше я. А тя си седи кротко, не пречи никому. Да, говори по телефона. Но кой не говори?Нямам думи от вулгарното отношение на чичо Иван към нея.

Искам само да кажа, че ние всички сме наематели на “Троян автотранспорт Ад”. И имаме еднакви права, еднакви договори.  Плащаме си наема. По този начин те гонят и наши клиенти”

След срещата с Пейковска отидох до гишетата за билети на “Нешев” и на “Юнион Ивкони”.

Служителката на “Ивкони” каза,че Стелияна не пречи никому. Седи и  си чака. Не е била свидетел на случилото се.

На “Нешев бус” касиерката сподели, че Димитрова понякога говори по-силно по телефона. “Все пак работим с пари и хора и ни пречи шума, но иначе жената си е кротка”

Видях прословутата пейка на която не могат да седят дамите  от гишетата отвън. Точно до кафе машината. Ама бе заета от една възрастна дама чакаща автобус.

Рейсът за Чифлик  лагерува до 17:00ч на паркинга на Автогарата. Тръгва от там и  взима пътниците от първата спирка за Чифлик(Траурната агенция Рая). Т. е наистина той не тръгва от Автогарата.

Потърсихме телефон на Троян Автотранспорт АД  в нета. Но се оказа, че и двата не са валидни.

Но все пак открих актуален телефон. До края на работния ден обаче не успях да открия собственика след многобройни прозвънявания за да чуем и неговото становище

Свързахме се и с Радостина Петкова – началник РУ на МВР Троян, за да каже дали случайно има някакво неписано законче за Обществения ред, който да забранява стоенето и седенето в  чакални на автогари, ж.п.гари. Тя бе категорична. Щом е чакалня и обществено място, всеки може да седи освен ако не нарушава обществения ред с хулигански прояви.

През времето, което водех разговори  в чакалнята на автогарата нямаше много хора. 2-3 човека поседнаха за малко и си тръгнаха.

И от всичко казано до тук излиза, че касиерките на Нешев и Троян автотранспорт искат да имат спокойствие. Работят с пари и хора. Според Норчева и Цонкова не може да се седи в чакалнята, ако не ползваш техен автобус. И не трябва да седи на “тяхната”пейка.

Стелияна пък стои в чакалнята за да не е на студено до тръгването  на рейса й за село Чифлик. Понякога говори по телефона на английски  със съпругът си и е малко по- силно.

И в този конфликт се намесва Иван Калоянов, който решава,че раздава правосъдие (без да се е легитимирал като проверяващ или полицай).

Оказва се обаче, че това е редовна практика и към клиенти на кафето в чакалнята.

Според мен това, което се случва в една правова държава не е много нормално. Щом някой пречи с нещо отиваш и културно му обясняваш. “Моля Ви, не говорете толкова силно по телефона.Работим с пари и хора” . Казано по – човешки. Всеки ще разбере, а не с въпроси наподобяващи на  детективски. “Ти коя си, откъде си, бедомница ли си?

Точно тук  куца нещо. Да бъдем възпитани даже, когато някой ни пречи с нещо.

Нека си представим, че Стелияна не е българка, а чужденка. И чака седнала на една пейка. Но телефона звъни и тя започва да говори на английски. И нашите българи отиват да й правят забележка, ама с рогата напред и  запитат дали е бездомница?Или решат да викнат МВР? Не ми се мисли какво би станало, ако тя се жалва на по- високи инстанции!

И защо има малко  и  расизъм…Прокрадва се и нотка,че щом мъжът ти е арабин, ти си престъпник? Но тези мисли ги изхвърлям директно от главата си….Има да се червим като “възпитани” българи и то троянци.

За съжаление обаче Стелияна  е чужда сред свои и своя сред чуждите(в родината на съпруга си).

Кому е нужно да сме такива? Защо трябва всички проблеми да решаваме със злия тон и заплахи?

В цивилизованите страни  това не може да стане. Там клиента, човека, е над всичко

В нашата страна обаче не е така, за съжаление

Всички гледаме да ни е добре на нас, а другите – майната им

Точно обратното на японците!