Последно сбогом, Нанчо!

Един живот „на ползу Роду“ и за светлина в края на тунела под Балкана

С огромна мъка, болка и дълбока тъга, Управителния съвет на „Сдружението за изграждане на тунел Троян – Карлово“, известява своите членове, множество си симпатизанти и радетелите на идеята за строителството на тунела при Троян, гражданите и обществеността, за сполетялата ни беда и непрежалима загуба – без време, преждевременно и внезапно, на 09.02.2019 г., на 70 години, ни напусна Председателя на Сдружението, съратника, общественика, уважавания съгражданин, Човека Нанчо Илиев Чакъров.

Кончината на Г-н Чакъров е тежка, невъзстановима с нищо загуба за Сдружението и за вече вековната кауза за изграждането на тунела при нашия град.

Знакови и за пример ще останат неговите лични себераздаване, всеотдайност, енергичност, жертвоготовност, плам и страст по възраждането и практическите стъпки по осъществането на „голямата мечта на Троянци“.

През далечната вече 1999 г., заедно с другия голям радетел на идеята, тогавашния кмет на тогавашната „голяма“ Карловска община, инж. Желязко Домусчиев, учредиха в Троян и регистрираха по надлежния законов ред, Сдружението, като продължител на делото на Троянския Акционен комитет, действал през 30-те години на миналия век. В Сдружението, като равноправни членове участват двете общини – Троян и Карлово. При учредяването на Сдружението, г-н Чакъров зае поста Заместник Председател на Сдружението. Изрично да подчертаем, че тези негови активни дейности и действия не бяха просто„протоколно“, наложени протоколно, поради това, че той тогава беше Председател на Общинския съвет, а напротив – дълбоко осъзнат, искрен, отговорен акт за нещо в което той бе убеден, че е от изключително значение за устойчивото развитие и за добруването на Троян и на Троянци, при това при липсата на подкрепа или дори при откровеното противодейстие на тогавашни местни обществени и политически дейци. Такъв свят и светъл поглед към делото на тунела имаше и от Карловска страна. Заедно с акад. д. г. н. Марин Деведжиев, активно действаха в рамките и на Асоциацията на общините „Централен транспортен коридор“, в който влиза и тунела при Троян. Паметни ще останат проявите на регионално, национално и международно ниво, на които Сдружението и в частност г-н Чакъров, бяха съорганизатори, домакини и/или активни участници: Международен железопътен форум 2001, проведен в София, Карлово и Троян; Срещи в общински и областни управи; Съвещания в Министерството на транспорта; Експертни технически съвети за обсъждането на технологични и технически решения за избор на трасета, технология и организация за изграждане на тунела с наши, на Сдружението, други Български и с международни железопътни специалисти; Опознавателни и експертни  срещи с напълно реални, заинтересувани и способни инвеститори и строителни фирми от западни държави; непрекъснато, както той се изразяваше „люлеене на камбаната“, вкл. и чрез медиини изяви в местния, регионалния и националния печат. Бе чест гост на страниците на троянските медии „Троянски глас“ и „Троян 21-ви век“. Благодарение на дейността лично на Г-н Чакъров и на другите членове на Сдружението, проекта за тунел при Троян получи институционалното си признание, като бе включен в инфраструктурните програмите за развитие на Ловешка област и на Република България. Развиваната активна деятелност от Сдружението и лично от Г-н Чакъров, позволиха през годините да се намерят и предложат на държавно ниво поне 3 реални инвеститора/ концесионери за публично-частна реализация и експлоатация на тунела. За Троян и за тунела при нашия град се говореше в публичното пространство и в ресорните институции, организации, фирми и сред специалистите…

След преждевременната кончина на Г-н Желязко Домусчиев през 2005 г,  Нанчо Чакъров бе избран и зае овакантения пост на председател на Сдружението, даде му ново съдържание и с чест изпълнява тази почетна и отговорна длъжност до смъртния си час – винаги активен, винаги заинтересуван, винаги горящ, винаги на 100 % за тунела, за Троян, за по-светлото бъдеще на нас българите и на Родината – България! Без преувеличение, един от малкото останали съвременни „будители“, човек широко скроен, надраснал местните Троянската еснафщина, тесногръдие и ограничен хоризонт, със стратегически поглед за по-доброто бъдеще на Троян, Възрожденска личност, човек с голям Български дух и едно голямо, топло Човешко сърце! И всичко това не за лично облагодетелстване, користни интереси, „оползотворяване“ на Евро фондове, получаване на грантове от уж независими и „неправителствени“ иноземни НПО-та, печалба и т. н. А напротив, като той обичаше да казва – „На ползу Роду!“, включително и с нелицеприятна борба с лица неразбиращи значението на идеята, хора с ретоградно мислене, люде противници на идеята, бюрокрация, институционална немощ, некомпетентност и непрофесионализъм, политическа конюктура, спуснати и случайно заели отговорни места политически „парашутисти“ (с извинение и с уважение към истинските парашутисти), послушковци и прочие маргинални дилетанти и т. н. и т. н.

Нанчо бе Човек, тежащ си на мястото, „дялан камък“, темел и стожер на Троянското и на идеята за тунела. Знакова фигура, виден общественик и политически деец от близкото ни Троянско минало. Достоен Българин, син и продължител на рода си. Малко съграждани знаят, че например баща му е част от елита на онази България, която загубихме – парашутист в славната Българска парашутна дружина, спечелила епичните боеве при Страцин и Стражин в заключителната фаза на Втората световна война. Връстник е на ж.п. линията Ловеч – Троян и остана неразривно и навеки свързан с нея и идеята за тунела!

Може би, уви оказала се последната проява на национално ниво на Г-н Чакъров, бе изнасянето на представителния, задълбочен и интересен основен, обобщащ дейността на Сдруженито, доклад с мултимедийна презентация на националната железопътна конференция, проведена миналата година не случайно в Троян и посветена специално на 150-годишния юбилей от обявяването на Троян за град, както и на 70-годишнината от официалното откриване на ж. п. участъка Ловеч – Троян. Казваме „участък“, тъй както, както е отбелязано още при откриването му през далечната 1948 г., „това е само един епап“ от бъдещата магистрала Балтика – Егея.

Днес, в тези все по-неясни, по-сиви и по-смутни, преломни, изпълени с предизвикателства от най-различен характер и поради това объркани времена, такива светли примери, такива хора и личности са ни необходими повече от всякога, както на общинско, така и на национално ниво. Дано има и продължава да има такива будни, инициативни и пламенни Българи, хора с лична харизма, организаторски  и водачески качества, общественици, като Нанчо, готови всеотдайно да работят за Троян и за България!

И дано, ние съратниците, следовниците, симпатизантите на идеята за тунел „Троян – Карлово“ успеем, въпреки многото и от различен  характер трудности, да доведем до успешен край борбата за святото дело и да видим как се разминават влаковете под Къпинчо!

И тогава, с добро, с признателност и преклонение, да си спомним за такива Хора, като акад. Лукан Хашнов, инж. Любен Божков, акад. Марин Девеждиев, инж. Желязко Домусчиев, Нанчо Чакъров и цялата плеяда общественици и железничари, посветили и отдали живота си на идеята, да има светлина в тунела при Троян! Най-малкото признание за тяхното дело би било да им наименоваме ж. п. гара, локомотивно депо, ж. п. спирка, друг експлоатационен ж. п. пункт, улица и т. н.

Нека, нашия земен поклон бъде на-силен израз на светите чувства и признателност, що питаем пред Човека, живота и делото на Г-н Нанчо Чакъров!

Поклон, дълбок поклон и сбогом Председателю!

Почивай в мир! Вечна и светла ти памет, Нанчо!

От признателния и скърбящ Управителен съвет на „Сдружение за изграждане на тунел „Троян – Карлово“

На снимката: Г-н Нанчо Чакъров изнася основния доклад за Сдружението на Националната железопътна конференция в Троян, 2018 г.

А ето и връзка към уви непубликуваната статия (поради обширността си), посветена на 70-годишния юбилей на ж. п. линията Ловеч – Троян, с включени тезиси и извадки от последния му доклад, която Нанчо така много желаеше и вярвaше, че ще види публикувана.

инж. Георги Стайковски

„Сдружението за изграждане на тунел Троян – Карлово“