
Почина доц.Цветанка Атанасова!Защо толкова рано!

„Починала е доц. д-р Цветанка Атанасова, съобщи писателят Георги Господинов във „Фейсбук“
Да, звучи ми ужасно! Защото в петък, 22.02.2019г. ги видях отдалеч. Нея и Живка – съпругата на поета Ивайло Иванов и внучетата. Не успях да им кажа „Здравейте“. Бяха далеч. Научавам днес… Тя бе жената, която бе неотлъчно е до дъщеря си след кончината на Ивайло. Тя беше жената, която даваше мило и драго за внучетата си. Тя беше жената с която аз си говорех почти всекидневно.
Това не може да бъде вярно. А и Живка не ми каза, защото знае, че съм заета и да не ме притеснява.
Не, не мога да повярвам. Преди известно време се видяхме и дълго си говорехме…за нея, за Живка, Ивайло. Беше се установила окончателно в Троян . Много интелект, култура и финес имаше в нея. Даже когато изговаряше думите. Наслаждавах се на изразявто й. Тя умееше с тих глас децата да я слушат…
Защо толкова рано…Ще ми липсваш, Цвети!
Живе, бъди силна! Това е животът!
Цветанка Атанасов е родена на 13 юли 1950 г. в Троян, става ясно от визитката й на сайта на Българската академия на науките (БАН), където тя работи от 1976 г.
Атанасова е завърлшила българска филология с втора специалност „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1973).
Била е редактор в Издателствота на Отечествения фронт (1974-1976).
От 1976 г. е редовен докторант, а после и научен сътрудник в Института за литература при БАН. Защитава дисертация на тема: „Кръгът „Мисъл“ и българският символизъм“ (1983).
Дълги години работи в направление „Нова и съвременна българска литература“ и чете лекции по история на българската литература от Освобождението до І св. в. в СУ „Св. Кл. Охридски“ (2006-2007).
Съставител и редактор е на академични сборници, на 4-томното издание „Критическото наследство на българския модернизъм“ (2009-2011; в съавторство с Е. Сугарев и Е. Димитрова). Изследва естетиката на българския модернизъм, модернистичните трибуни „Везни“ и „Хиперион“, пише за творчеството на редица български модернисти – Яворов, Дебелянов, Лилиев, Ем. Попдимитров, Т. Траянов, Гео Милев, А. Страшимиров, Св. Минков, Ив. Радославов, К. Кръстев и др.
ПОКЛОН пред паметта !