ПРОШКАТА – вместо изповед
Днес е ден за прошка! А аз желая да простя на моето Второ „АЗ“. Понякога то е злобно, гневно, и искащо да си отмъщава за злините, които са ми причинили. Да, искам прошка от себе си, затова, че позволявам да надделява емоцията, не изслушвам хората си до себе си, не виждам болката им от многото работа. В бързината на деня забравям за себе си, за децата си, внука си. А толкова ги обичам.
Затова искам прошка от себе си! Не, не съм егоист. Но в това динамично време не усещам как летят секундите и покрай тях изтървам дребните прекрасни мигове с любимите хора до себе си!
Всеки път си казвам, че от утре няма да е така….Дано този път изпълня обета си.
Мили мои момичета, Простете ми! ПРОСТЕНО ДА ВИ Е!
Приятели, няма по хубаво нещо от прошката.
Защото да простиш, е рецепта за щастие, а да не простиш, е рецепта за страдание.
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.
