Уникално! Самоука троянска художничка – ученичка предаде своя опит на съгражданите си

Тази  вечер отново се връщам у дома уморена, но щастлива и обогатена с нещо ново. Защо ли? Защото имах среща с едно невероятно девойче, Стела Василева. В първия момент като я видях си казах на ум, че девойката е  поне студентка в Художествената Академия. Тя подготвяше работилницата за декупаж в Информационно-културния център с опит на стар занаятчия. Всичко бе премерено, изчислено. Двете слънчица(едното е Тереза Георгиева – експерт в Общината и Стела Василева) бяха обмислили и подготвили по повод наближаващия дамски празник нещо по нестандартно. А именно как да си направим красив подарък за 8-ми март или за друг повод.

За целта бяха осигурени саксии, бои, лепило, лак и разбира се най-различни красиви салфетки и фигурки.

Но първо да кажем какво е декупаж. Стела ни обясни, че Декупаж (decoupage) – от фр. в превод означава “изрязвам“ или казано с други думи изготвяне на колаж или хартиена апликация.

Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво, кожа или тъкан). След това мотивът се залепя или с помощта на различни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране (дърво, метал, плат и пр.)

Прилага се основно върху предмет, като малка кутийка, чиния, ваза, свещ или елемент от обзавеждането — шкаф например.

И така дошлите с голямо желание започнаха работа  след като Стела им обясни какво трябва да правят.

Първо – избор  цвят на саксията. След това  нанесоха лепилото и изрязаните елементи. За да има завършен вид произведението те го лакираха със специален лак.

Наблюдавах всички присъстващи как постепенно , постепенно започнаха да се усмихват. Очите им заблестяха от щастие и радост, че са научили нещо ново и са сътворили техен, собствен шедьовър. Имаше от всички възрасти хора. Момичета и момчета.

Братче и сестриче изработиха  с огромно желание страхотни саксийки. Попитах ги за кого ги правят. В един глас отговориха – За мама. И разбира се не пропуснаха да се снимат   със Стела.

Имаше и занаятчии, които също изработиха чудни произведения.

Аз си имах и фотоманекенки, които ми позираха и свършвайки  творенията си ми споделиха, че са   успели да избягат за миг от сивото ежедневие. Десислава Стефанова: “Тръгваме си щастливи и най-важното научихме още нещо. Даже и как се прави декупаж на яйца”.
Стела само се усмихваше и  наистина бе удовлеторена, че успя да предаде опита си, вдъхновението си и направи толкова хора радостни.

След като мина еуфорията мен все още ме човъркаше  мисълта за тази девойка. И останах още малко.   Получи се страхотен разговор. С голяма изненада разбрах,  че  е ученичка 12-ти клас в СУ”Васил Левски” . Класната й Лидия Ковачева и Ели Мичева(по изобразително изкуство) също бяха на творческата вечер и се радваха на тяхната възпитаничка.

Музата й да се занимава с това  дошла случайно през 2012 година. Взела една саксия . Украсила е. Постепенно започнала да украсява вази, гърнета.  И уж само временно и за удоволствие вече 6 години бъдещата абитуриентка изработва, продава и подарява красивите си творения. Може да я видите на Българския фестивал на Сливата, на традиционния панаир в Орешак през август и на други места, където може  да излага своите произведения.

Самоука е. Започнала да чете  книги, да гледа  и  така продължава да твори. Дарявала за читалище ‘Наука-1870 година” Троян и други благотворителни вечери.

Майка й сподели щастлива, че като е видяла с какво желание работи, започнала да я подкрепя и да й осигурява керамичните съдове. Помага й за да се развива и разбира се да ги продава.

За нейните умения съучениците й не знаят.  В училище не се е налагало да показва какво може, “защото и аз съм като тях”, пояснява Стела.

Какво ще стане в бъдеще? Първо ще кандидатства в УНСС-София, но ще продължава да твори. Иска да си има професия. Хобито  е страст до края на живота, завърши усмихнатото девойче. Нека всичко си е по реда.

След уморителния ден аз се прибрах с нови сили, вдъхновена от това, че младите хора са нашето бъдеще. И можем  да черпим опит от техните идеи. И да вървим напред

Като финал искам да благодаря за прекрасната вечер на Стела Василева и Тереза Георгиева, които ме накараха отново да се усмихвам…

Благодаря ВИ, момичета!

Back to top button